Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
Райнбек въздъхна и отпи голяма глътка от мяха си. Предложи го на Тамос, който го облъсна, и на Гаред, който прие. Младият барон се бе оказал много възприемчив, и беше почти толкова пиян, колкото и Райнбек.
– Създателят ми е свидетел, че не защитавам Златния тон – каза Райнбек. – Тоя малък пикльо ме кара да копнея за дните на Сладкогласния, преди пиенето да го провали.
Той погледна към Роджър, който запази безизразно изражение. Не беше тайна, че разривът между Арик и херцога бе настъпил малко след като Сладкогласния се завърна от разрушения Речен мост заедно с Роджър.
– Ами ти, Полухват? – попита Райнбек. – Казват, че ако търсиш клюки, трябва да питаш жонгльорите. Какво се говори по улиците за моя малоумен вестител?
– В гилдията не го обичат повече, отколкото в двореца – отвърна Роджър. – Преди Ваша Светлост да го назначи за вестител, покровителите му се интересуваха повече от това, да направят услуга на чичо му, отколкото от пеенето му. Известен беше, че приема работа, която моят господар беше отхвърлил. Така си спечели прякора Второгласни.
Райнбек се разсмя гръмогласно.
– Второгласни! Харесва ми!
Гласът му отекна в скалите и от там излетяха десетина каменни птици, разперили мускулестите си крила, за да уловят силните ветрове, които брулеха хълмовете.
– Нощ! – изкрещя Райнбек и дръпна спусъка на арбалета си толкова бързо, че стрелата излетя настрани и тетивата иззвънтя безполезно.
Роджър и Гаред също стреляха, но неуспешно. От западната страна също се разнесоха ругатни, след като и другата група постигна същия резултат.
Само Тамос остана спокоен, вдигна арбалета си и се прицели в една от птиците. Райнбек грабна втори арбалет от помощника си и го вдигна нагоре, докато Гаред и Роджър още се мотаеха с вторите си стрели. Тамос стреля и се разнесе гракане, като в същия момент стреля и Райнбек, без дори да се прицели.
Каменната птица пищеше, докато падаше към земята. Тамос се усмихна, но радостта му трая кратко, защото брат му го погледна гневно.
– Добър изстрел, братко. Признавам, че съм изгубил тренинг, но ако Създателят пожелае, ще си наваксам през следващите няколко дни.
Настъпи миг мълчание, след което помощникът на Райнбек се обади.
– Наистина, сир. Много добър изстрел.
Помощникът на Тамос също закима.
– Майсторски изстрел, Ваша Светлост.
Райнбек се обърна към Гаред и Роджър.
– Рядко съм виждал такива умения в стрелбата с арбалет – каза Роджър.
Гаред мълчеше, затова той скришом изрита гиганта в крака.
– Ох, да – каза Гаред с равен глас. – Добра стрелба.
Райнбек изсумтя и тупна Тамос по гърба.
– Винаги си бил по-добър с копието, отколкото с лъка. – Той погледна към Роджър. – Ти си виновен, жонгльоре, защото ме накара да се разсмея толкова силно. – Херцогът се изхили отново. – Второгласни. Ще го запомня.
Слугите отново задишаха спокойно и напрежението изчезна във въздуха.
Ловната вила представляваше построена на едно възвишение малка крепост с дебели защитени стени, която целогодишно поддържаше пълен персонал. Имаше гарнизон от петдесет Дървени войници и поне две дузини слуги и градинари в допълнение към войниците от антуража на херцога, пажовете, готвачите и хрътките. Имаше си дори свой бардак с жени за войниците и подбрани блудници, които да развличат гостуващите монарси. От тях две бяха момчета, но заради дългите им коси и напудрени лица на пръв поглед приличаха на жени.
– Отвратително – каза Самент, щом забеляза едното от тях, но погледът на Кийрън се задържа върху него и Роджър разбра, че несъмнено през нощта двамата ще се въргалят заедно в постелята.
Зачуди се къде ли предпочита да е Кийрън – отгоре или отдолу.
Микаел и Питър обвиниха Райнбек, че е подплашил дивеча, и раздразнението им се засили, когато херцогът вдигна трофея си.
– Значи, Тамос скача и вдига арбалета си толкова рязко, че проклетата стрела пада!
Райнбек размахваше бутчето на каменната птица, за да илюстрира разказа си.
При всяко разказване на случката – а те бяха много – Райнбек я разкрасяваше допълнително с умението на жонгльор. Очевидно изцяло бе приел лъжата за истина.
Всички се присмяха на Тамос. Братята му и техните курви, мливарите, дори някои от слугите. Гаред изучаваше съсредоточено съдържанието на чашата си, а Тамос издаде някакво огорчено пръхтене, което останалите приеха като смутен смях.