Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
Роджър искаше да се присъедини към всеобщото веселие. „Никога не разваляй доброто настроение на тълпата – го бе учил Арик, – нито се цепи от него.“
Но през месеците, които бе прекарал с граф Тамос, Роджър бе започнал наистина да го харесва и просто не можеше да се насили да участва в унижаването му. Вместо това пресуши чашата си до дъно.
Готвачите се бяха постарали в приготвянето на трофея, но една скална птица нямаше да нахрани доникъде тълпа големи мъже. Райнбек я беше сервирал като разядка, за да сподели гордата си „победа“. Беше пикантна и трудна за предъвкване, точно като историята, когато трябваше да изслушат за пореден път.
Масата на херцога беше отрупана със свинско, еленско и говеждо месо, достатъчно да нахрани два пъти повече хора. Виното се лееше като вода, а онези, които все още не бяха пияни, скоро щяха да бъдат. Включително Роджър.
От цялото кралско семейство единствено Тамос не си беше намерил компания за постелята, а Роджър го беше уловил, че си разрежда виното с вода.
Гаред следваше примера му. Откакто херцогът беше обявил убитата от Тамос птица за своя, той се беше затворил в себе си.
– Човек би си помислил, че тронът ще му е достатъчен.
– Братята ми винаги са били такива. – Гласът на Тамос беше тих и изморен. – Едно време и аз бях същият. Печатът ми беше върху оная стрела и с голямо удоволствие щях да я покажа на Райни и останалите. – Той въздъхна. – Можех да не се погрижа и за скитниците в лагерите. Светът ми изглежда по-различен, откакто напуснах Анжие и видях как живеят обикновените хора.
Той удари с юмрук по масата. Роджър се огледа, но останалите вдигаха твърде голям шум, за да забележат.
– Губим си времето! На север Юкор се точи на короната на Теса, а на юг враговете ни се увеличават. В цяло Анжие хората гладуват, а ние ходим на лов! И дори не се справяме добре. Само си търсим повод да се измъкнем от града за повече пиене и курви.
Графът се изправи.
– Имам нужда от чист въздух.
– Да не би да отиваш да упражняваш стрелбата си, братко? – извика Райнбек, предизвиквайки бурния смях на Микаел и Питър. – Най-добре внимавай, иначе ще трябва да назначавам нов лорд командир на Дървените войници.
Тамос се намръщи и Роджър разбра, че херцогът беше отишъл твърде далеч. Графът избухваше трудно, но докаран до ръба, можеше да действа безразсъдно.
– След като си толкова добър, братко, помислих си, че можем да зарежем обикновения дивеч като скалните птици и да половуваме нещо по-сериозно. – Тамос огледа масата, улавяйки погледите на останалите мъже. – Ако, разбира се, тук има истински мъже, готови да се изправят срещу истински хищници.
Думите му предизвикаха нервните им погледи, но Райнбек още не се беше усетил.
– Мъжът, който едва се оправя с арбалета си, се съмнява в нас? Но разбира се, какво ще ловуваме? Мечки? Нощни вълци?
Тамос скръсти ръце.
– Скачайте тогава. Отиваме на лов за скален демон.
– Това е лудост – каза Райнбек, докато се промъкваха през хълмовете покрай ловната вила.
Движеха се бавно, но докато Роджър, Гаред и Тамос виждаха идеално благодарение на защитеното си зрение, останалите трябваше да разчитат на фенерите, носени от трима от шестимата Дървени войници, които ги приближаваха. Мъжете носеха защитени оръжия, но те бяха сурово дърво, както казваха в Хралупата. Досега никога не бяха излизали в нощта.
– Можеш да се върнеш обратно и да се скриеш под полите на любимата си курва, братко – каза Тамос и брат му го погледна гневно.
Кийрън беше постъпил точно така и бе останал във вилата, въпреки хвалбите за смелостта си. Несъмнено братята на Тамос съжаляваха, че не бяха постъпили по същия начин, но гордостта не им позволяваше да покажат слабостта си пред най-малкия си брат.
Лорд Самент също беше дошъл с тях, придружаван от две Планински копия. Също като останалите той носеше арбалет и защитени стрели, но за разлика от анжиерците, на лицето му грееше нетърпелива усмивка.
Групата бе достатъчно малка, за да може Роджър да ги прикрива с музиката си.
– Недей да прогонваш демоните – каза му Тамос, когато се отдалечиха от защитата на крепостните стени. – Нека тези мъже да видят срещу какво се изправяме всяка нощ в Хралупата.
Роджър се подчини и покри групата с лека маскировка, която наподобяваше невидимите наметала на Лийша. Демоните можеха да ги надушат, да ги чуват, дори да зърват фенерите с крайчеца на очите си, но не можеха да намерят източника. Дебнеха покрай магията на Роджър, душеха и търсеха, но не можеха да намерят плячката си.
Един огнен демон се изплю раздразнено и принц Микаел подскочи, а плътният му глас се извиси в писък. Демонът го чу и се завъртя към тях. Дървените войници застанаха пред принца, вдигнали щитове и копия, но те също трепереха от страх.