Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
„Да пукнеш ли, искаш –
попита ме тихо, –
там само ще срещнеш смъртта си.
Да помогнеш, не можеш,
само твоята кожа,
раздрана, ще плисне кръвта си.“
Ударих го бясно
и копието рязко
изтръгнах от ръцете му аз.
Защити прескочих,
към вика се насочих
и до момчето достигнах тогаз.
„Дръж се смело, юнак! –
викнах аз, запъхтян. –
Пред ядрона не скланяй глава!
Ако сам не посмееш
път до нас да намериш,
аз защитите ще донеса.“
До него достигнах,
но късно пристигнах,
сред ядрони той бе обграден.
Тогаз разчертах
без страх, със замах
сто защити навред покрай мен.
Демон зъл с хищен рев
насред мрака дойде
и изправи могъща снага.
И пред страшната мощ
в непрогледната нощ
моето копие бе просто шега.
Рогата му – копия!
Ноктите – куки!
Корубата – твърда и черна!
Лавина от злост,
планина здрава кост,
ме нападна със сила безмерна!
Момчето пищеше,
крака ми държеше,
аз защита последна рисувах!
Магията блесна
и демонът стресна,
живота си с ужас рискувах!
И каже ли някой,
че само зората
ядроните в пепел превръща,
тази нощ аз научих:
и на друг това се случва.
Едноръкият демон – той също!
Последните думи пробудиха нещо в Роджър и той осъзна защо този разказ му е толкова познат. Колко пъти му беше разказвал Арлен за едноръкия каменен демон, който го беше преследвал години наред заради ръката си, която му бе отрязал като малък? Какви бяха шансовете едно и също нещо да се беше случило два пъти по пътя към Мливари?
Кийрън завърши с импровизиран пасаж и в приемната отекнаха ръкопляскания, но липсата им бе осезаема в ъгъла, където стоеше Джейсън, и в кръга около херцога.
Роджър плесна няколко пъти, нарочно силно и бавно, за да отекне звукът във високите сводести тавани на стаята. Продължи да ръкопляска и след като останалите аплодисменти утихнаха, привличайки погледите на всички към себе си.
– Хубава история – поздрави го със силен глас. – Макар че познавам един човек, който я разказва по различен начин.
– Нима? – попита надменно Кийрън, който веднага усети предизвикателството. – И кой може да е той?
– Арлен Бейлс – отвърна Роджър и в стаята веднага се надигна глъчка.
Той погледна подигравателно Кийрън, чието лице беше пребледняло.
– Нали осъзнавате, че момчето от песента ви се превърна в не кой да е, а в самия Защитен?
– Не си спомням да е имало жонгльор в тая история – каза Гаред и глъчта се засили. – Искате ли да чуете една истинска история? – Той плесна Роджър по гърба и жонгльорът залитна крачка напред. – Роджър, изпей им Битката за Хралупата!
Тамос закри лицето си с длан. Роджър се обърна и се поклони на Райнбек по същия начин, както го бе направил Кийрън.
– Ваша Светлост, не е нужно...
– И без това я пеят във всяка кръчма от тук до Мливари – каза Райнбек, махвайки с ръка. – Защо да не я чуем и от източника.
Роджър преглътна, но нагласи цигулката си и засвири.
Хралупата направо в Бездната се дяна, та се не видя,
кога кървавата треска връхлетя
и отнесе Бруна, билкарка прочута.
Ученичката ѝ Лийша бе далеч.
И ни един не рипна,
не скри се ни един.
И нощем демоните идеха,
и нощем демоните гинеха.
Защото дойде Защитеният в Хралупата.
Далеч на север, в Анжие, чу злата вест билкарка Лийша,
господарка Лийша:
учителката ѝ обична – мъртва,
баща ѝ прескъп – поболял се смъртно.
И ни един не рипна,
не скри се ни един.
И нощем демоните идеха,
и нощем демоните гинеха.
Защото дойде Защитеният в Хралупата.
И за сама в нощта билкарка Лийша,
господарка Лийша,
тъй се не намери ни един водач,
а само пътните защити на жонгльори,
дето демони от Бездната възпират,
ала демони в човешки облик – не.
И ни един не рипна,
не скри се ни един.
И нощем демоните идеха,
и нощем демоните гинеха.
Защото дойде Защитеният в Хралупата.
Без кон и без закрила,
проглушена от ядронски рев,
нещастна, гладна, жадна,
господарка Лийша срещна мъж
със плът – защита,
и убиваше той демони
с едните си юмруци голи.
И ни един не рипна,
не скри се ни един.
И нощем демоните идеха,
и нощем демоните гинеха.
Защото дойде Защитеният в Хралупата.
В Хралупата дойдоха двама
и срината бе, мъртва,
защитите – затрити, потрошени,
а от люде – кротки домошари,
половината – погинали,
изцъклени в нощта.
И ни един не рипна,
не скри се ни един.
И нощем демоните идеха,
и нощем демоните гинеха.
Защото дойде Защитеният в Хралупата.