Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
На цялата покруса, смърт и отчаяние
плю смело Защитеният и рече той:
„Елате с мен и стойте с мен,
и редом с мен се бийте,
и зората живи ще дочакаме,
но знайте, заедно ще се държим докрай“.
И ни един не рипна,
не скри се ни един.
И нощем демоните идеха,
и нощем демоните гинеха.
Защото дойде Защитеният в Хралупата.
Дорде бе нощ, се биха с брадви, с копия се биха,
със сатъри, с щитове, на две строшени,
а билкарка Лийша, господарка Лийша,
тешеше и цереше във дома Свещен
людете ранени, изтощени.
И ни един не рипна,
не скри се ни един.
И нощем демоните идеха,
и нощем демоните гинеха.
Защото дойде Защитеният в Хралупата.
И тъй дърварите, уж прости,
а герои славни всъщност,
опазиха в нощта приятели и близки,
а мястото на славна сеч отсетне
Гробището на ядрони се зовеше.
И ни един не рипна,
не скри се ни един.
И нощем демоните идеха,
и нощем демоните гинеха.
Защото дойде Защитеният в Хралупата.
Та пита ли ги тоя или оня
как тъй по заник демони се разтреперват,
простите дървари, честни люде, честно думат:
„’Щото, друже, Избавители сме всички“.
И ни един не рипна,
не скри се ни един.
И нощем демоните идеха,
и нощем демоните гинеха.
Защото дойде Защитеният в Хралупата.
Докато песента продължаваше, Кийрън сякаш се смали. Гаред ревеше припева заедно с Роджър, останалите в стаята също подеха песента. Накрая надменният вид на мливарския вестител беше изчезнал.
След като Роджър свърши песента, аплодисментите бяха много по-гръмовни и продължителни, като Гаред водеше тълпата с пронизващо свирене и отекващи пляскания и викове. Тамос се присъедини към него и дори братята му ръкопляскаха учтиво, с изключение на Напътственик Питър, който просто отпиваше от виното си.
Но в ъгъла на Джейсън цареше тишина и когато ръкоплясканията утихнаха, той също започна да ръкопляска бавно, придвижвайки се към центъра на стаята.
– Ваша Светлост... – започна жонгльорът.
– Не сега, Джейсън – отряза го Райнбек, махвайки с ръка. – Мисля, че пеенето за тази вечер ни стига.
Челюстта на Джейсън увисна и Роджър му се ухили.
– Тази вечер май и Третогласни не си, а? Може би от сега нататък трябва да ти викаме Джейсън Безгласния.
Преди вестителят да успее да реагира, Роджър му обърна гръб и се присъедини към антуража на херцога.
– А къде е този Защитен?
Устните на Питър бяха свити в тънка линия, което не беше изненадващо, тъй като Арлен Бейлс представляваше директна заплаха за властта му. Ако официално го признаеха за Избавителя, позицията на Питър като глава на църквата в Анжие нямаше да има абсолютно никакво значение.
– Падна от една скала заедно с пустинния демон, както ви съобщих в писмата ми – веднага отговори Тамос. – Бях там и оттогава не съм получавал достоверна информация за завръщането му.
– Ще се върне – каза Гаред, без да обръща внимание на погледа, който му хвърли Тамос, нито на свитите устни на Питър. – Толкова е сигурно, колкото, че слънцето ще изгрее.
– Значи, вие вярвате, че той е Избавителят? – попита Питър.
Всички разговори в стаята утихнаха в очакване на отговора на Гаред. Дори Гаред се усети, че от отговора му зависят отношенията между провинция Хралупата и Анжие.
– Беше за мен и моите хора – отвърна най-накрая той. – Не можем да отречем, че светът се променя и всичко започна от него. – Той вдигна глава и погледна Питър в очите с такава енергия, че го принуди да сведе поглед. – Но аз познавам Арлен Бейлс. Той не иска трон. Не иска да казва на хората как да живеят живота си. Единственото, което го интересува, е да убива демони и това е единственото, което всекиго от нас трябва да интересува.
– Точно така! – прогърмя гласът на Тамос и графът вдигна чашата си.
Братята му го погледнаха изненадано, но той не сваляше очи от Гаред, избягвайки погледите им. Останалите присъстващи реагираха инстинктивно на жеста му и вдигнаха чаши с одобрителни викове.
Усещайки всеобщото настроение, Райнбек, Микаел и Питър също отпиха от чашите си със заучени усмивки, но Роджър усещаше напрежението, което се криеше под тях.
Лийша продължаваше да се изумява от изкусното изпълнение на Арейн като изкуфяла старица. Тя беше хванала под ръка Лийша и Мелни и буквално се беше оставила да я влачат.
Ефективността на тактиката ѝ не можеше да се отрече. Всички мъже в двореца, от най-нисшите черноработници в кухнята до Райнбек, бяха обучени веднага да рипват по нейна команда, да не би случайно старата вещица да се измори, докато пресича стаята.