История на Втората световна война
- Автор: Лиддел Гарт Бэзил Генри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Талев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на Втората световна война». Краткое содержание книги:
Японците не се възползват от предоставилата им се възможност до голяма степен и поради това, че подценяват силите на морските пехотници, стоварени в Гуадалканал. Те смятат, че са около 2000 души, и решавайки, че 6000 души ще бъдат достатъчни да си върнат острова, изпращат напред 2 подразделения от общо 1500 души, натоварени на разрушители, които слизат на брега източно и западно от Лунга Пойнт на 18 август. Хвърлят се в атака, без да дочакат следващия конвой, и бързо са унищожени от морските пехотинци. Следващият конвой, в който има само 2000 души, отплава от Рабаул на 19 август. Макар и малък, той получава силна помощ от флота, тъй като трябва да подмами американския флот да влезе в капан както при Мидуей. Групата се води от лекия самолетоносач „Рюдзьо“, който също е част от примамката, следван от 2 линейни кораба и 3 крайцера под командването на адмирал Кондо, а след тях са тежките самолетоносачи „Дзуйкаку“ и „Шокаку“, командвани от адмирал Нагумо.
Този план води до битка за Източните Соломонови острови, но не и до капана, подготвен от японците. Причината е, че адмирал Гормли е предупреден навреме за приближаването им от бреговата охрана — организация, която се състои главно от разузнавачи на австралийските военноморски сили и местни заселници. Той съсредоточава 3 отделни морски съединения югоизточно от Гуадалканал, групирани около самолетоносачите „Ентърпрайз“, „Саратога“ и „Уосп“. На 24 август сутринта самолетоносачът „Рюдзьо“ е забелязан и е потопен следобед от самолети, излетели от американските самолетоносачи. През това време двата тежки японски самолетоносача също са забелязани, така че, когато техните самолети пристигат, всички самолети на американските самолетоносачи са във въздуха, за да ги посрещнат, и им нанасят тежки поражения, като свалят над 70 от 80-те атакуващи вражески самолета. Съюзниците губят само 17 самолета. „Ентърпрайз“ е единственият кораб, получил сериозни повреди. След тази не особено решителна битка японският флот се оттегля за през нощта и американците правят същото.
После настъпва затишие, макар че на сушата слабите японски сили правят отчаяни усилия да стигнат до Хендерсън Фийлд. Отблъснати от морските пехотинци, те се бият така яростно, че всички са избити. Падналите в боя се заменят от малки подразделения, докарвани от разрушителите на такива равни интервали, че американските морски пехотинци ги наричат „Токио експрес“. Японските сухопътни части в Гуадалканал са значително подсилени, след като в началото на септември там са прехвърлени още 6000 души. В нощта на 13 срещу 14 септември тази сила яростно атакува позицията на морската пехота, която е наречена „Кървавия хребет“, но атаките и са отблъснати и загубите й надхвърлят 1200 души.
Междувременно със загубата на самолетоносачите „Саратога“ и „Уосп“, атакувани от японски подводници, американският флот рязко отслабва. „Уосп“ е тежко повреден и по-късно потъва. Тъй като „Ентърпрайз“ е още на ремонт, защитата на американските сили от въздуха се осигурява само от самолето-носача „Хорнет“.
След провала на първите японски опити да превземат отново Гуадалканал на 18 септември Имперският генерален щаб спуска нова директива, която дава приоритет на тази кампания пред кампанията в Нова Гвинея. Японците много подценяват размера на намиращите се там сили, като предполагат, че са не повече от 7500 души, и според тези преценки решават, че една дивизия в сътрудничество с временното използване на техния обединен флот ще бъде достатъчна. Предварителното прехвърляне на първото подкрепление по море води до друга морска битка срещу крайбрежието на Гуадалканал на 11 и 12 октомври. В това сражение, наречено битката при нос Есперанса, загубите на двете страни не са големи, но равносметката е в полза на американците, което повдига бойния им дух. По време на сражението на брега успяват да де-баркират подкрепления за японците, с които общата численост на силите им достига 22 000 души. През това време силите на американците достигат 23 000 души плюс още 4500 в Тулаги.
Дори и при това положение за американците средата на октомври е най-критичният период, особено след като при бомбардировка от 2 японски ли-нейни кораба летище Хендерсън Фийлд е разорано, складовете с гориво са подпалени и намиращите се там самолети намаляват от 90 на 42. Това при-нуждава американските тежки бомбардировачи да се върнат обратно в архи-пелага Нови Хебриди. Непрекъснатите японски бомбардировки утежняват положението, а влагата и горещината, както и недостигът на хранителни про-дукти увеличават значително жертвите.
На 24 октомври след забавяне поради проливните дъждове и придвижването в гъстата джунгла японската офанзива по суша започва. Главната атака е предприета от юг, обаче морските пехотинци са заели добри отбранителни позиции и артилерията им действа отлично. Японците са отблъснати, а загу-бите им са повече от 1000 убити срещу неколкостотин за американската стра-на. На 26 октомври те са принудени да се оттеглят, като оставят около 2000 убити на бойното поле.