Хари Потър и даровете на смъртта
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и даровете на смъртта». Краткое содержание книги:
— Ами… това всъщност вече не е „Хогуортс“ — рече момчето и докато говореше, усмивката на лицето му помръкна. — Знаете ли за Алекто и Амик Кароу?
— Двамата смъртожадни, които сега преподават?
— Не само преподават — поправи го Невил. — Отговарят за дисциплината. И много обичат да наказват.
— Като Ъмбридж ли?
— А, не, в сравнение с тях тя си е направо кротка. Другите учители са длъжни да ни топят пред Кароу, ако не сме послушни. Но те не го правят, стига да е възможно. Личи си, че мразят Кароу не по-малко от нас. Амик преподава онова, което навремето се наричаше „защита срещу Черните изкуства“, с тази малка разлика, че от него сега са останали само Черните изкуства. От нас се очаква да упражняваме проклятието Круциатус върху хора, които са заслужили наказание…
— Моля?! — възкликнаха Хари, Рон и Хърмаяни в един глас, отекнал в двете посоки на тунела.
— Ами да — каза Невил. — Така се сдобих с това тук — посочи той една особено дълбока рана на бузата си, — просто отказах да го направя. Но на някои им харесва, Краб и Гойл си умират от щастие. Сигурно за пръв път са най-добри в нещо.
— Алекто преподава мъгълознание, което е задължително. Всички сме длъжни да я слушаме, докато обяснява, че мъгълите били тъпи и мръсни като добичета и с гадното си поведение били принудили магьосниците да се крият, но че сега естественият ред се възстановявал. Това тук — посочи той друга дълбока рана на лицето си — го получих, защото попитах колко мъгълска кръв имат те с брат й.
— Леле, Невил, и ти си намерил кога и къде да задаваш такива въпроси! — възкликна Рон.
— Не си я чувал — каза Невил. — Иначе и ти нямаше да издържиш. Важното е, че е от полза — когато някой се опълчва срещу тях, това вдъхва на другите надежда. Забелязвал съм го, когато ти го правеше, Хари.
— Но те те използват да си точат ножовете върху теб — каза Рон и се понавъси, когато минаха покрай една лампа и раните на Невил изпъкнаха още повече.
Невил сви рамене.
— Не е болка за умиране. Те не искат да проливат прекалено много чиста кръв, затова ще ни поизтезават малко, ако не си държим езика зад зъбите, но няма да ни убият.
Хари не знаеше кое е по-страшно — дали нещата, които Невил разказваше, или спокойният тон, с който говореше.
— В опасност са само онези, чиито приятели и роднини навън създават неприятности. Взимат ги за заложници. Старият Ксено Лъвгуд се поувлече с писанията си в „Дрънкало“ и онези свалили Луна от влака, когато се прибирала за Коледа.
— Луна е добре, Невил, видяхме я…
— Да, знам, тя успя да ми прати вест.
Той извади от джоба си златна монета и Хари видя, че това е един от фалшивите галеони, които Войнството на Дъмбълдор беше използвало за съобщения.
— Страхотна работа ни вършат — сподели Невил и озари Хърмаяни с усмивка. — Алекто и Амик Кароу и досега не проумяват как общуваме помежду си, направо щяха да полудеят. Нощем се промъквахме и драскахме по стените надписи от рода на „Войнството на Дъмбълдор продължава да набира нови членове“. Снейп щеше да се пукне от яд.
— Защо в минало време? — попита Хари.
— Ами вече е по-трудно — сподели Невил. — По Коледа останахме без Луна, Джини също не се върна след Великден, а ние тримата бяхме нещо като водачи. Алекто и Амик Кароу явно се досещаха, че зад доста от нещата стоя аз, и започнаха да ме притискат, после спипаха Майкъл Корнър, докато освобождаваше един първокурсник, когото бяха оковали във вериги и го изтезаваха жестоко. Хората се уплашиха.
— Не е шега работа — съгласи се Рон, когато проходът започна да се изкачва.
— Не можех да искам от хората да изживеят онова, което сполетя Майкъл, затова се отказахме от такива изпълнения. Но продължихме да се борим и да се занимаваме с подривна дейност… допреди половин месец. Точно тогава те решиха, че единственият начин да ме спрат е като тормозят баба.
— Кого? — възкликнаха отново в хор Хари, Рон и Хърмаяни.
— Баба ми — повтори Невил, вече леко запъхтян от стръмния наклон в тунела, — знаете ги как разсъждават. Отвличаха деца, за да принудят роднините да не им мътят водата, и предполагам, че е било само въпрос на време да приложат същата хватка, но този път спрямо децата. С баба обаче малко си надцениха силите — заяви Невил и се обърна с лице към тях, при което Хари с изумление видя, че той се усмихва. — Нали старата магьосница живее сам-сама, затова сигурно са решили, че не се налага да пращат човек, който да е особено силен. Е, Долиш още е в „Свети Мънго“ — засмя се Невил, — а баба се е укрила. Прати ми писмо — потупа се той по горния джоб на мантията, — пише, че много се гордее с мен, че съм бил достоен син на родителите си и да продължавам в същия дух.