Хари Потър и даровете на смъртта
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и даровете на смъртта». Краткое содержание книги:
— Супер! — възкликна Рон.
— Нали! — щастливо се съгласи Невил. — Но лошото е, че щом видяха, че няма как да ме притиснат, решиха, че в края на краищата „Хогуортс“ може да мине и без мен. Не знам какво са смятали да правят — дали да ме убият, или да ме пратят в Азкабан, — но при всички положения усетих, че е време да изчезвам.
— Ама сега не отиваме ли точно в „Хогуортс“? — обърка се Рон.
— Там отиваме, разбира се — потвърди Невил. — Ще видиш. Вече стигнахме.
Завиха зад ъгъла и пред тях изникна краят на тунела. Видяха няколко стъпала, водещи към същата врата като онази, която бе скрита зад портрета на Ариана. Невил я бутна и я отвори, после се прекатери. Докато се прекачваше след него, Хари чу как той вика на някого:
— Вижте кой е тук! Казвах ли ви аз?
Щом Хари излезе в стаята зад прохода, екнаха викове и писъци:
— ХАРИ!
— Потър е, ПОТЪР!
— Рон!
— Хърмаяни!
Той се обърка от множеството цветни знаменца, лампи и лица. След миг тримата с Рон и Хърмаяни усетиха около двайсетина души да ги прегръщат, да ги потупват по гърба, да им разрошват косите, да им стискат ръцете сякаш са спечелили финал по куидич.
— Добре, добре, успокойте се! — извика Невил и след като множеството се отдръпна, Хари успя да се поогледа.
Изобщо не позна стаята. Беше огромна и приличаше по-скоро на особено хубава къщичка върху дърво отвътре или може би на грамадна каюта в кораб. Имаше пъстроцветни хамаци, закачени на тавана и на балкон, опасващ стените с тъмна ламперия без прозорци, които бяха окичени с ярки знаменца: Хари видя златния грифиндорски лъв, избродиран върху ален фон, черния язовец на „Хафълпаф“ на жълт фон и бронзовия орел на „Рейвънклоу“ върху син фон. Нямаше ги само сребристото и зеленото на „Слидерин“. Имаше библиотеки с отрупани с книги лавици, няколко подпрени на стените метли и голям транзистор с дървена кутия в ъгъла.
— Къде сме?
— Как къде, в Нужната стая, разбира се! — отговори Невил. — Надминала е себе си, нали? Алекто и Амик Кароу ме подгониха и аз знаех, че мога да се скрия само на едно място: успях да мина през вратата и ето какво намерих! Е, когато дойдох, стаята не беше точно такава, беше много по-малка, вътре имаше само един хамак и флагове единствено на „Грифиндор“. Но когато започнаха да идват нови и нови членове на ВОДА, помещението се разшири.
— Значи Алекто и Амик Кароу не могат да проникнат тук? — попита Хари, като се озърташе да види вратата.
— Не — намеси се и Шиймъс Финигън, когото Хари позна чак когато заговори: лицето му беше цялото в синини и беше подпухнало. — Чудно скривалище! Докато някой от нас е тук, те не могат да влязат вътре, вратата отказва да се отвори. Всъщност го дължим изцяло на Невил. Той наистина знае как да се спогажда със Стаята. Трябва да й поискаш точно каквото ти трябва, например „Не искам никой от поддръжниците на Кароу да прониква тук“, и тя ще го направи! Просто трябва да си сигурен, че си затворил след себе си всички входове и вратички. Невил го умее до съвършенство!
— Е, не е чак толкова сложно — започна да скромничи Невил. — Бях стоял в стаята към ден и половина и наистина огладнях, затова ми се прииска да получа нещо за ядене и тогава се отвори проходът за „Свинската глава“. Минах по него и се озовах при Абърфорт. Той ни набавя храна, защото по някаква причина това е единственото, което Нужната стая не умее да прави.
— Точно така, храната е първото от петте изключения в Закона за основна трансфигурация на Гамп — заяви за всеобщо изумление Рон.
— И така, крием се тук от близо половин месец — продължи Шиймъс — и Стаята вади нови и нови хамаци, ако имаме нужда от тях, а щом започнаха да се появяват и момичета, ни направи и доста хубава баня с тоалетна…
— Да, сети се, че ние обичаме да се мием и къпем — добави Лавендър Браун, която Хари чак сега забеляза.
Огледа се и видя доста познати лица. Тук бяха двете близначки Патил, както и Тери Буут, Ърни Макмилан, Антъни Голдстайн и Майкъл Корнър.
— Но я ни кажете какво сте намислили — подкани Ърни, — плъзнали са какви ли не слухове и ние се опитваме да научим къде сте от „Потър-преглед“. — Той посочи транзистора. — Не ми се вярва наистина да сте проникнали в „Гринготс“.
— Проникнали са, проникнали са! — извика Невил. — Вярно е и за змея.
Чуха се ръкопляскания и радостни възгласи и Рон се поклони.
— И какво търсехте там? — попита въодушевено Шиймъс.
Но още преди някой от тримата да е отбил въпроса със свой, Хари усети в мълниевидния белег ужасна прогаряща болка. Побърза да обърне гръб на лицата, по които се четяха любопитство и радост, и Нужната стая изчезна: стоеше в порутена каменна къща, прогнилите дъски в краката му бяха откъртени, край дупката се виждаше изровена от земята отворена златна кутийка, в която нямаше нищо, и в главата на Хари прокънтя яростният писък на Волдемор.