Хари Потър и даровете на смъртта
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и даровете на смъртта». Краткое содержание книги:
С огромно усилие Хари отново се отскубна от другото съзнание и се върна обратно в Нужната стая, където залитна с потно лице и Рон го хвана да не падне.
— Добре ли си, Хари? — попита Невил. — Не искаш ли да седнеш? Сигурно си уморен, нали?…
— Не, не съм уморен…
Погледна Рон и Хърмаяни в опит да им съобщи без думи, че Волдемор току-що е разкрил изчезването на един от другите хоркрукси. Времето ги притискаше — ако Черния лорд решеше веднага да се появи в „Хогуортс“, щяха да изпуснат открилата се възможност.
— Трябва да тръгваме — каза им Хари и от изражението по лицата им долови, че са разбрали.
— И какво ще правим сега, Хари? — попита Шиймъс. — Какъв е планът?
— Планът ли? — повтори той. Беше впрегнал цялата си воля, за да не се поддаде отново на Волдеморовия гняв: белегът му още пареше. — Ние с Рон и Хърмаяни трябва да направим нещо и после ще се махнем оттук.
Вече никой не се смееше и не крещеше радостно. Невил изглеждаше объркан.
— Как така ще се махнете оттук?
— Не сме дошли, за да останем — обясни Хари и разтърка белега, за да попритъпи болката. — Трябва да свършим нещо много важно…
— Какво?
— Ами… не мога да ви кажа.
При тези думи всички зашушукаха, а Невил сключи вежди.
— Защо не можеш да ни кажеш? Свързано е с битката срещу Ти-знаеш-кого, нали?
— Да…
— В такъв случай ще ти помогнем.
Другите от Войнството на Дъмбълдор закимаха — някои въодушевено, други угрижено. Двама-трима станаха от столовете, за да покажат готовността си за незабавни действия.
— Вие не разбирате… — За кой ли път през последните няколко часа изричаше тези думи? — Ние… не можем да ви кажем. Трябва да го направим… сами.
— Защо? — продължи да упорства Невил.
— Защото… — На Хари му беше трудно да се съсредоточи, толкова отчаяно искаше да тръгнат да търсят липсващия хоркрукс или поне да обсъди насаме с Рон и Хърмаяни откъде да започнат. — Дъмбълдор възложи на нас тримата тази работа — обясни той предпазливо — и не бива да казваме на никого… той настоя да го направим само ние тримата.
— Но ние сме неговото Войнство! — заяви Невил. — Войнството на Дъмбълдор. Работехме рамо до рамо, продължихме делото, докато вие бяхте някъде сами…
— Не сме ходили на излет, мой човек — напомни Рон.
— Никога не съм твърдял такова нещо, но не проумявам защо не ни се доверявате. Всички в Стаята се борят и бяха принудени да дойдат тук, защото Алекто и Амик Кароу ги преследваха. Всички тук са доказали верността си към Дъмбълдор… и към теб.
— Виж, Невил… — подхвана Хари, без да знае какво точно иска да каже, но това се оказа без значение: вратата на прохода зад него току-що се беше отворила.
— Получихме съобщението ти, Невил! Ей, вие, тримата, здравейте, знаех си аз, че ще бъдете тук!
Бяха Луна и Дийн. Шиймъс ревна силно от радост и изтича да прегърне най-добрия си приятел.
— Здравейте всички! — поздрави щастлива и Луна. — О, страхотно е, че отново сме тук!
— Какво правиш тук, Луна! — възкликна ужасен Хари. — Как…
— Аз я повиках — обясни Невил и вдигна фалшивия галеон. — Бях обещал на Луна и Джини, че ако се появиш, ще им съобщя. Всички смятахме, че ако се върнеш, това ще означава революция. И ние ще смъкнем от власт Снейп и Кароу.
— Разбира се, че означава точно това! — възкликна весело Луна. — Нали, Хари? Ще се вдигнем срещу тях и ще ги изхвърлим от „Хогуортс“.
— Слушайте — каза Хари, обхванат от нарастваща паника, — съжалявам, но не сме дошли за това. Трябва да свършим нещо и после…
— Значи ще ни оставите в тази бъркотия тук? — попита Майкъл Корнър.
— Не! — намеси се и Рон. — От онова, което правим, в крайна сметка ще спечелят всички, всъщност се опитваме да се отървем от Вие-знаете-кого…
— В такъв случай ни позволете да ви помогнем — тросна се ядосано Невил. — И ние искаме да участваме!
Зад тях пак се чу шум и Хари се обърна. Сърцето му сякаш щеше да изхвръкне: през дупката в стената се прекачваше Джини, следвана плътно от Фред, Джордж и Лий Джордън. Джини озари Хари със сияйна усмивка, той беше забравил или никога не беше оценявал напълно колко е красива, но едва ли някога се беше радвал по-малко, че я вижда.
— Абърфорт вече нервничи — съобщи Фред, като вдигна ръка в отговор на виковете, с които ги посрещнаха. — Иска човекът да подремне, а кръчмата му се е превърнала в железопътна гара.