Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Снежната кралица [The Snow Queen-bg]
Снежната кралица [The Snow Queen-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Снежната кралица [The Snow Queen-bg]

Электронная книга - «Снежната кралица [The Snow Queen-bg]». Краткое содержание книги:

Близо 150 години Зимните колонизатори владееха Тийумат и нейните богатства. Но скоро ще се затвори вратата към галактическата Хегемония и планетата Тийумат ще бъде изолирана, за да започне 150-годишното господство на Летните диваци. Освен ако… Еъриенрод, неостаряващата Снежна кралица не извърши геноцидно престъпление и не промени бъдещето…
1 ... 186 187 188 189 190 191 192 193 194 ... 213
Перейти на страницу:

От всички страни я посрещна гробно мълчание и тя седна на мястото си. Седеше мълчалива и чуваше собственото си дишане. Усещаше как добрата им воля напуска стаята. Въпреки това се насили да продължи:

— Извинете, джентълмени. Предполагам… че не спазих реда. Зная, че това е сериозно обвинение. Затова ми беше адски трудно да реша какво да правя, дали да подам рапорт…

— Не подавай рапорт — отсече Хованес.

Тя го погледна изпитателно. После погледна наредените около масата, видя обида по лицата на кареумовците, видя гняв и негодувание по лицата на тези от Ню Хейвън. Проклета глупачка! Какво те кара да мислиш, че те ще пожелаят да видят истината в лицето повече от теб?

— Съвета ще разгледа въпроса, след като напуснем Тийумат Когато вземем решение, Хийгемонския координационен център на Кареумов ще бъде уведомен за необходимата промяна в политиката.

— Поне попитай сибила. — Тя извиваше под масата каишката на ръчния си часовник и копнееше за шепа йести.

— Ние имаме една между нас на корабите — каза Хованес, без напълно да отговори на въпроса й.

Жалък беден хемофилик. Тя се чудеше дали този въпрос, който повдигна, ще бъде поставен отново.

— Във всеки случай — Хованес се намръщи, когато тя замълча — това не трябва да те тревожи, Джеруша Ти ще прекараш, остатъка от кариерата и живота си на светлинни години далеч от Тийумат. Както всички нас. Ние оценяваме твоята загриженост и твоята честност. Но този въпрос и Тийумат отсега нататък са за нас чисто академични.

— Предполагам, че е така, ваше благородие. — Дори и дъждът не вали, ако не пада върху вас. Тя отново се изправи и ги поздрави вдървено. — Благодаря за времето, което ми отделихте, за да ме изслушате Трябва да се връщам отново към задълженията си, преди и те да станат толкова академични. — Тя се обърна, без да чака знак, че е освободена, и бързо излезе от стаята.

Беше стигнала до средата на коридора, когато до нея достигна гласът на Хованес, който и заповяда да спре. Тя се обърна, половината пламтяща, половината мръзнеща; видя го да идва сам. По лицето му не можа да отгатне нищо.

— Ти не даде възможност на Съвета да връчи новото ти назначение, командир. — Очите му я порицаваха за нейната нетактичност и неблагодарност. Но той не каза нищо повече.

— О! — Тя взе автоматично назначението от ръката му. О, богове, каква ще бъде моята съдба?

— Няма ли да го погледнеш? — Не беше нито случайно, нито дружелюбно напомняне. Почувства как тялото й се вцепени.

— Разбира се. — Джеруша разтвори листа, очите й пробягаха по него. Тиаматанската полиция се разделяше, както бе очаквала, между няколко различни свята. Мантагнийс ставаше шеф на друг инспекторат. И тя… тя… очите й най-после намериха нейното име и зачетоха.

Нямаше никаква грешка, въпреки че не можеше да го повярва. Прочете го отново: командваща сектор, което беше почти равно на поста й тук. Но на станция Парадайз, в Силагонг, на Биг Блю! Където няма нищо освен вулканична шлака.

— Наказателна колония. Там се извършва усилена миньорска работа за добив на минерали, командир. Това е от съществено значение за Хийгемъни. Има планове за откриване на нови колонии. Затова разширяваме там полицейските сили и разчитаме на теб.

— По дяволите, аз съм полицейски офицер. Не искам да управлявам затворнически лагер. — Хартията прошумоля, когато ръцете й я смачкаха. — Защо ми давате това назначение? Заради онова, което току-що казах? Не е моя грешката, ако…

— Това беше първоначалното ти назначение, командир. Но за заслуги ти беше повишена в чин командващ сектор.

Той каза всичко това преднамерено и самодоволно. — В края на краищата превъзпитанието на нарушителите е също толкова важно. Някой трябва да върши и тази работа, а ти доказа, че можеш да се справяш… с трудни положения.

— Безизходно положение! — Да спори значеше да се унижава още повече. — Аз съм командир на полицията на цяла планета. Току-що получих похвала. Не искам да стоя със скръстени ръце и да оставя кариерата ми да приключи!

— Разбира се, че няма — отговори той покровителствено. — Ти можеш да се отнесеш до членовете на Съвета, макар че след днешните ти възмутителни и оскърбителни обвинения сигурно няма да намериш голямо съчувствие. — Тъмните му очи станаха още по-тъмни. — Нека бъдем откровени по въпроса, командир? И двамата знаем, че ти дължиш тази длъжност на настойчивата намеса на кралицата. Истинската причина, поради която беше назначена за инспектор, беше просто една шега. Тази нова длъжност е по-голяма, отколкото заслужаваш. Ти знаеш, както и аз, че мъжете под твоя команда никога не приеха да получават заповеди от жена. — Но това беше дело на Еъриенрод! — Моралът беше ужасен, както Главния инспектор Мантагнийс често ми е докладвал. Ти не си нито необходима, нито желана в полицейските сили. Дали ще приемеш това назначение или ще подадеш оставка, зависи от теб; на нас ни е все едно. — Той сключи ръце зад гърба си и застана пред нея, неподвижен като стена.

1 ... 186 187 188 189 190 191 192 193 194 ... 213
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)