Снежната кралица [The Snow Queen-bg]
- Автор: Виндж Джоан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Снежната кралица [The Snow Queen-bg]». Краткое содержание книги:
От всички страни я посрещна гробно мълчание и тя седна на мястото си. Седеше мълчалива и чуваше собственото си дишане. Усещаше как добрата им воля напуска стаята. Въпреки това се насили да продължи:
— Извинете, джентълмени. Предполагам… че не спазих реда. Зная, че това е сериозно обвинение. Затова ми беше адски трудно да реша какво да правя, дали да подам рапорт…
— Не подавай рапорт — отсече Хованес.
Тя го погледна изпитателно. После погледна наредените около масата, видя обида по лицата на кареумовците, видя гняв и негодувание по лицата на тези от Ню Хейвън. Проклета глупачка! Какво те кара да мислиш, че те ще пожелаят да видят истината в лицето повече от теб?
— Съвета ще разгледа въпроса, след като напуснем Тийумат Когато вземем решение, Хийгемонския координационен център на Кареумов ще бъде уведомен за необходимата промяна в политиката.
— Поне попитай сибила. — Тя извиваше под масата каишката на ръчния си часовник и копнееше за шепа йести.
— Ние имаме една между нас на корабите — каза Хованес, без напълно да отговори на въпроса й.
Жалък беден хемофилик. Тя се чудеше дали този въпрос, който повдигна, ще бъде поставен отново.
— Във всеки случай — Хованес се намръщи, когато тя замълча — това не трябва да те тревожи, Джеруша Ти ще прекараш, остатъка от кариерата и живота си на светлинни години далеч от Тийумат. Както всички нас. Ние оценяваме твоята загриженост и твоята честност. Но този въпрос и Тийумат отсега нататък са за нас чисто академични.
— Предполагам, че е така, ваше благородие. — Дори и дъждът не вали, ако не пада върху вас. Тя отново се изправи и ги поздрави вдървено. — Благодаря за времето, което ми отделихте, за да ме изслушате Трябва да се връщам отново към задълженията си, преди и те да станат толкова академични. — Тя се обърна, без да чака знак, че е освободена, и бързо излезе от стаята.
Беше стигнала до средата на коридора, когато до нея достигна гласът на Хованес, който и заповяда да спре. Тя се обърна, половината пламтяща, половината мръзнеща; видя го да идва сам. По лицето му не можа да отгатне нищо.
— Ти не даде възможност на Съвета да връчи новото ти назначение, командир. — Очите му я порицаваха за нейната нетактичност и неблагодарност. Но той не каза нищо повече.
— О! — Тя взе автоматично назначението от ръката му. О, богове, каква ще бъде моята съдба?
— Няма ли да го погледнеш? — Не беше нито случайно, нито дружелюбно напомняне. Почувства как тялото й се вцепени.
— Разбира се. — Джеруша разтвори листа, очите й пробягаха по него. Тиаматанската полиция се разделяше, както бе очаквала, между няколко различни свята. Мантагнийс ставаше шеф на друг инспекторат. И тя… тя… очите й най-после намериха нейното име и зачетоха.
Нямаше никаква грешка, въпреки че не можеше да го повярва. Прочете го отново: командваща сектор, което беше почти равно на поста й тук. Но на станция Парадайз, в Силагонг, на Биг Блю! Където няма нищо освен вулканична шлака.
— Наказателна колония. Там се извършва усилена миньорска работа за добив на минерали, командир. Това е от съществено значение за Хийгемъни. Има планове за откриване на нови колонии. Затова разширяваме там полицейските сили и разчитаме на теб.
— По дяволите, аз съм полицейски офицер. Не искам да управлявам затворнически лагер. — Хартията прошумоля, когато ръцете й я смачкаха. — Защо ми давате това назначение? Заради онова, което току-що казах? Не е моя грешката, ако…
— Това беше първоначалното ти назначение, командир. Но за заслуги ти беше повишена в чин командващ сектор.
Той каза всичко това преднамерено и самодоволно. — В края на краищата превъзпитанието на нарушителите е също толкова важно. Някой трябва да върши и тази работа, а ти доказа, че можеш да се справяш… с трудни положения.
— Безизходно положение! — Да спори значеше да се унижава още повече. — Аз съм командир на полицията на цяла планета. Току-що получих похвала. Не искам да стоя със скръстени ръце и да оставя кариерата ми да приключи!
— Разбира се, че няма — отговори той покровителствено. — Ти можеш да се отнесеш до членовете на Съвета, макар че след днешните ти възмутителни и оскърбителни обвинения сигурно няма да намериш голямо съчувствие. — Тъмните му очи станаха още по-тъмни. — Нека бъдем откровени по въпроса, командир? И двамата знаем, че ти дължиш тази длъжност на настойчивата намеса на кралицата. Истинската причина, поради която беше назначена за инспектор, беше просто една шега. Тази нова длъжност е по-голяма, отколкото заслужаваш. Ти знаеш, както и аз, че мъжете под твоя команда никога не приеха да получават заповеди от жена. — Но това беше дело на Еъриенрод! — Моралът беше ужасен, както Главния инспектор Мантагнийс често ми е докладвал. Ти не си нито необходима, нито желана в полицейските сили. Дали ще приемеш това назначение или ще подадеш оставка, зависи от теб; на нас ни е все едно. — Той сключи ръце зад гърба си и застана пред нея, неподвижен като стена.