Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война
- Автор: Гашек Ярослав
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светомир Иванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война». Краткое содержание книги:
„Ето първите части, а тук са вторите. Коя част ще четат господа офицерите, те сами си знаят.“
Аз си рекох, че всички са се изпонарязали, защото, щом ще се чете книгата отначало — такава книга например като „Греховете на бащите“, дето я донесох (знам аз немски, господин поручик, да не мислите), — то ще трябва да се започне от първата част, нали не сме евреи я, да четем наопаки. Затова ви и попитах, господин поручик, по телефона, когато се върнахте от казиното и ви съобщих за книжките, дали през войната не се е обърнал редът и дали сега книгите не се четат наопаки, най-първо вторият том, че след това първият. А вие ме нарекохте пияно говедо, толкова ли не съм знаел, че в молитвата най-напред е „отче наш“ и чак след това „амин“.
Да не ви прилоша, господин поручик? — попита Швейк със съчувствие, когато видя, че пребледнелият поручик Лукаш се хвана за стълбата, която водеше към изстиналия котел на локомотива.
По пребледнялото лице на поручика не се четеше нито следа от гняв. Напротив, по него се беше появило нещо отчаяно безнадеждно.
— По-нататък, по-нататък, Швейк, всичко вече ми е все едно, няма абсолютно никакво значение вече…
— И аз — понесе се пак надлъж по пустия коловоз мекият глас на Швейк, — както ви казвам, бях на същото мнение. Веднъж бях купил криминален роман за Рожа Шаван от Баконската гора455, но лисваше първата част, та трябваше да се досещам какво е било отначало, и знаете ли — даже и в такава кървава история не можете да минете без първата част. И затова на мене ми беше напълно ясно, че ще бъде съвсем излишно господа офицерите да започнат да четат по-напред втората част, че след това първата… Представете си колко глупаво щеше да излезе, ако бях предал в батальона това, което ми бяха казали в щаба на полка, именно, че господа офицерите сами си знаели коя част да четат. То изобщо, господин поручик, тая история с книжките ми се стори страшно съмнителна и мистериозна. Аз си знам, че господа офицерите малко четат, а пък през тези неспокойни военни дни …
— Оставете идиотщините за себе си, Швейк — простена поручик Лукаш.
— Та аз, господин поручик, веднага ви попитах по телефона дали няма да искате и двете части наведнъж, но вие и тогава ми казахте същото, което ми казахте сега — да оставя тия идиотщини за себе си. „На всичкото отгоре ще вземем да мъкнем и някакви книги“ — така казахте. И тогава аз си рекох, щом вие мислите така, то и другите господа няма да са на различно мнение. По тоя въпрос питах и нашия Ванек, нали е опитен фронтовак. Той ми каза, че отначало господа офицерите си мислили, че войната е някаква комедия, и помъкнали цели библиотеки на фронта, като на курорт. Дори разни княгини и ерцхерцогини започнали да им подаряват пълни събрания на съчиненията на разни там поети, та да си ги носят на фронта. А свръзките, прегърбени под тежестта на тоя товар, си проклинали дните. Ванек разправяше, че тия книги не били годни за никаква употреба, хартията им била много хубава, плътна, не ставала за цигари, а пък в нужниците, господин поручик, с тия поезии човек можел да си протрие, с извинение, целия задник. За четене не оставало никакво време, защото непрекъснато трябвало да се бяга, и книгите се захвърляли. После се установил такъв обичай: щом чуели първите гърмежи на канонадата, свръзките веднага изхвърляли от багажа всички прочитни книжки. След всичко, което научих, господин поручик, аз поисках още веднъж да чуя вашето мнение, но когато ви попитах по телефона какво да ги правя тия книжки, вие казахте, че когато нещо се намърдвало в идиотската ми кратуна, не съм спирал, докато не ми друснели някой в зъбите. И затова, значи, господин поручик, аз занесох в батальонния щаб само първите томове на романа, а втората част оставих временно в ротната канцелария. Имах доброто намерение, след като господа офицерите прочетат първата част, да им раздам и втората, един вид както в библиотеката, но внезапно се получи съобщение, че заминаваме, както и една телефонограма по целия батальон всичко излишно да се остави в полковия склад. И тогава аз още веднъж попитах господин Ванек дали смята втората част за нещо излишно. Той ми каза, че след трагичните събития в Сърбия, Галиция и Унгария на фронта вече не се изпращат никакви прочитни книги и че само кутиите по градските улици за събиране на прочетени вестници за войниците били полезни, защото вестниците могли да се използуват за свиване на цигари от тютюн или сено в закритията. Първите части бяха раздадени в батальона и ние благополучно отнесохме вторите томове в склада.
455
Възвишение край Балатонското езеро. — Б.пр.