Момчешки живот
- Автор: МакКаммон Роберт Рик
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Изток-Запад“
- ISBN: 978-619-152-271-2
- Переводчик: Елена Павлова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Момчешки живот». Краткое содержание книги:
— Въведи го тогава. Твърде студено е да стои отвън.
Прекрачих прага и се озовах в дневна, която представляваше момчешки кошмар. Всички мебели имаха вид на крехки антики, които не биха понесли тежестта и на изсушен от глад комар. Малките масички бяха осеяни с порцеланови фигурки на танцуващи клоуни, дечица с кученца и всякакви други чудесии. Сивият килим на пода имаше вид, че неизтриваемо помни следите от стъпки. Висок като баща ми шкаф със стъклени вратички съхраняваше гора от оцветени кристални чаши, чаши за кафе с лицата на всички президенти, към двайсетина облечени в дантелени костюми керамични кукли и може би още около двайсетина украсени със скъпоценни камъчета яйца, всяко с отделна четирикрака метална поставка. Веднага се запитах какъв ли трясък ще вдигне този шкаф, ако се прекатури. На мраморен пиедестал, нашарен със сини и зелени нишки, стоеше отворена Библия, голяма като гаргантюелския ми речник, напечатана с шрифт, който можеше да се прочете и от другия край на стаята.
Всичко изглеждаше прекалено крехко, за да го докосва човек и твърде безценно да му се наслади, и се почудих как ли човек може да живее сред такава вечно замръзнала красота. Разбира се, в стаята царстваше и блестящото кафяво право пиано139, пред чиито клавиши бе приклещен Бен и зад пейката му стоеше г-ца Синьогласна, стиснала диригентска палка. Каза ми:
— Здравей, Кори! Моля те, седни!
Както обикновено, беше облечена в синьо, с изключение на широк бял колан около кокалестия й кръст. Белезникаворусата й коса бе вдигната над главата като пухкав фонтан, черните й очила бяха толкова дебели, че очите й изглеждаха изпъкнали.
— Къде? — попитах.
— Ето тук. На дивана.
Диванът, покрит с кадифено шалте с нарисувани на него овчари, свирещи на арфите си пред подскачащи овчици, имаше крачета, не по-здрави на вид от прогнили от дъжда сламки. Ние с Дейви Рей се отпуснахме в меката хватка на тапицерията. Под нас конструкцията изскърца съвсем лекичко, но сърцето ми скочи в гърлото.
— А сега! Хайде, стегни се! Пръстите летят като вълни! Едно, две, три, едно, две, три…
Г-ца Синьогласна започна да ръкомаха с палката си, докато пълничките пръсти на дясната ръка на Бен се опитваха да изсвирят все същите пет ноти с някакво подобие на ритъм. Съвсем скоро обаче той отново започна да блъска по клавишите, все едно се опитваше да сплеска хапещи мравки.
— Летят като вълни! — обади се г-ца Синьогласна. — По-нежно, по-нежно! Едно, две, три, едно, две, три!
Свиренето на Бен беше не толкова летящо, колкото падащо.
— Не мога да го направя! — изплака той и дръпна ръка далеч от тези ужасяващи клавиши. — Пръстите ми се преплитат едни в други!
— Соня, остави момчето да си поеме дъх! — подвикна г-ца Зеленогласна от дъното на къщата. — Ще му изтъркаш пръстите до кокал!
Гласът й напомняше повече тромбон, отколкото флейта.
— Не ми се меси в работата, Катарина! — отвърна г-ца Синьогласна. — Бен трябва да научи правилната техника!
— Е, това му е първият урок, за Бога! — г-ца Зеленогласна влезе от коридора в гостната.
Сложи ръце на кокалестите си хълбоци и стрелна с гневен поглед сестра си под собствените си очила с черни рамки. Беше облечена изцяло в зелено, в отсенки, вариращи от бледозелено до горско тъмно. Русо-бялата й коса бе вдигната по-високо от на Соня и й бе придаден смътно пирамидална форма.
— Не всички са музикални гении като теб, да знаеш! — заяви Катарина.
— Да, знам, много благодаря! — по белите като слонова кост бузи на г-ца Синьогласна бяха пропълзели червени облачета. — И ще съм благодарна да не прекъсваш урока на Бен!
— Времето му и бездруго е изтекло. Коя е следващата ти жертва?
— Уинифред Осбърн е следващата ми ученичка — натърти многозначително г-ца Синьогласна. — И ако не бяха твоите абонаменти за списания, на първо място нямаше и да ми се налага да започвам наново с уроците по пиано!
— Хич не ми обвинявай абонаментите за списания! Именно твоята личност е виновна! Кълна се, че ако купиш още един комплект порцеланови чинии, ще побеснея и ще ги изпотроша всичките! За какво въобще купуваш всичките тези сервизи, след като никога не каним гости на вечеря?
— Понеже са красиви, ето затова! Харесвам красиви неща! И може ли да те попитам защо ти отиде и си купи колекция от напръстниците на Първата дама, при условие, че дори не можеш да шиеш!
— Понеже стойността им само ще расте, ето затова! Ти не можеш да познаеш инвестицията, дори ако изпълзи на някоя от твоите глупави порцеланови чинии и те умолява да я хапнеш с бисквитка!
139
„Право“ или изправено пиано — пианата в днешни времена се срещат в две форми: криловидно (тип роял) и изправено — обичайното домашно пиано. При „правото“ пиано механизмът се намира вертикално над клавишите (в изправената стояща част), в рояла и подобните му — хоризонтално (по дължина).