Момчешки живот
- Автор: МакКаммон Роберт Рик
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Изток-Запад“
- ISBN: 978-619-152-271-2
- Переводчик: Елена Павлова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Момчешки живот». Краткое содержание книги:
— Това е папагалът ми, г-н Осбърн — г-ца Синьогласна се появи и ме избута страни. За толкова слаба жена бе изумително силна. — Напоследък има малко проблеми.
Г-ца Зеленогласна се появи от коридора, понесла клетка за птици, обитавана от източника на цялата врява. Папагалът беше доста голям, нахвърляше се върху решетките и се люлееше като въртяно от торнадо листо.
— Черепи и кости! — изкрещя, показвайки черния си език. — Драга ме цака!
— Ти си му дай бисквитата! — г-ца Зеленогласна без особена нежност тропна клетката с птицата върху пейката на пианото. — Няма защо да ми отхапва пръстите!
— Хранех твоя през цялото време и все съм си рискувала пръстите!
— Няма да храня тази твар!
— Хански Форд! Драга ме влага! Черепи и кости!
Папагалът беше ярко-тюркоазено син, без капчица друг цвят по себе си, освен жълтото на човката. Нападаше решетките и хвърчаха сини пера.
— Е, ами занеси го в спалнята! — каза г-ца Синьогласна. — Метни кърпа върху него и ще се успокои!
— Аз съм робиня! Просто робиня в собствения си дом! — изстена г-ца Зеленогласна, но отново хвана клетката за дръжката и излезе от гостната.
— Черепи и кости! — пищеше папагалът на раздяла. — Крикет из Ризлинг!
Хлопна се врата и, за наше щастие, шумотевицата заглъхна.
— Той има малък проблем — каза г-ца Синьогласна на г-н Осбърн с нервна усмивка. — Изглежда не харесва една от любимите ми песни. Моля, влезте, влезте! Бен, урокът ти за тази вечер завърши! Не забравяй! Отнасяме се сериозно! Пръстите летят като вълни!
— Да, госпожо! — след това Бен прошепна под нос, към мен. — Да се махаме оттук!
Тръгнах навън, последван от Дейви Рей. Папагалът бе утихнал или може би бе укротен от нощната си кърпа.
След това чух г-н Осбърн да казва:
— За първи път чувам папагал да псува на немски!
— Моля, г-н Осбърн? — г-ца Синьогласна вдигна изрисуваните си с молив вежди.
— Да псува на немски — повтори готвачът. — Кой го е научил на такива думички?
— Ами… нямам представа за какво точно говорите, моля Ви!
— Служих като готвач в Голямата червена единица142 в Европа. Имах възможност да говоря с много затворници и, повярвайте ми, мога да разпозная немалко неприлични думички на немски, щом ги чуя. А току-що чух доста такива.
— Моят… папагал приказва такива неща? — усмивката на г-ца Синьогласна трепна, но пак се появи. — Сигурно бъркате, няма съмнение!
— Да вървим! — каза ми Джони. — Карнавалът ни чака!
— Не бяха само псувни — продължи г-н Осбърн. — Имаше също и други немски думи, но те бяха силно изкривени.
— Папагалът ми е американски — осведоми го г-ца Синьогласна, вирнала нагоре брадичката си. — Нямам ни най-малка представа за какво ми говорите!
— Ами добре тогава — събеседникът й сви рамене. — За мен няма никакво значение!
— Момчета! Ще затворите ли тази врата, преди всичката топлина да е избягала?
— Хайде, Кори! — подвикна Дейви Рей, вече яхнал колелото си. — И бездруго сме достатъчно закъснели!
Във вътрешността на къщата се отвори врата. Г-ца Зеленогласна каза от коридора:
— Сега се успокои, благодаря на Бога! Просто недей да свириш тази песен отново, каквото и да става!
— Казах ти, че не е от песента, Катарина! Свирила съм му я през цялото време и той я обичаше!
— Е, сега я мрази! Просто не я свири!
Дърлянето им започваше да ми напомня за два кълвящи се стари папагала, един зелен и един син.
— Затвори тази врата, моля те! — извика ми г-ца Синьогласна.
Джони ме бутна през прага, за да отлепи краката ми от пода. Затвори след нас, но все още чувахме сестрите Глас да стържат като дует триони. Искрено съжалявах момиченцето на Осбърн!
— Тези двете са луди! — каза Бен, когато се качи на колелото си. — Човече, това беше по-ужасно и от училище!
— Сигурно си направил нещо, с което много си разсърдил майка си! — заключи Дейви Рей. — Хабим време! — той извика весело и потегли в посока на карнавала, а педалите на колелото му направо летяха.
Влачех се зад приятелите си, макар че те постоянно ми подвикваха да ги настигна. Немски ругатни, мислех си. Как тъй папагалът на г-ца Соня Глас знаеше немски ругатни? Доколкото знаех, и двете сестри не говореха друг език освен южняшки диалект на английския. Не бях знаел и че г-н Осбърн е служил в Голямата Червена Единица. Това, бях научил от книгите, беше извънредно известна пехотинска дивизия. Г-н Осбърн е бил в центъра на действието, на същата разкъсвана от войната земя като сержант Рок! Иха, казах си. Суперско!
142
Голямата червена единица (the Big Red One) — прозвище на 1-ва пехотна дивизия на Военните сили на САЩ; на нашивките на войниците вместо звезда и до днес има червена единица. Пехотинците от Голямата червена единица са се сражавали по време на Първата и Втората световна война, във Виетнам, във Войната в залива, в Косово; днес служат в Ирак и Афганистан.