Момчешки живот
- Автор: МакКаммон Роберт Рик
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Изток-Запад“
- ISBN: 978-619-152-271-2
- Переводчик: Елена Павлова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Момчешки живот». Краткое содержание книги:
Боях се, че сестрите Глас ще стигнат до размяна на удари. Тембрите на гласовете им звучаха като дуел на недобре настроени музикални инструменти. Приклещен помежду им, Бен изглеждаше така, сякаш всеки момент ще се продъни вдън земя. След това някъде в дълбините на къщата се разнесе много странно „Квраааааак!“. Беше тъкмо звук, какъвто си представях, че може да издаде от стъклената си купа марсианецът с многото пипала. Г-ца Синьогласна насочи палката към сестра си и отряза:
— Видя ли? Разстрои го! Сега доволна ли си?
Звъннаха камбанките на входната врата.
— Сигурно ще са съседите да се оплакват от виковете ти! — предсказа г-ца Зеленогласна. — Чуват те по целия път чак до Юниън Таун!
Когато г-ца Зеленогласна отвори вратата, на прага стоеше Джони. Беше увит в тъмнокафяво яке, навлечено върху пуловер с обло деколте.
— Тук съм да почакам Бен — каза.
— Боже, имай милост! Целият свят ли ще чака Бен? — г-ца Зеленогласна направи физиономия, все едно е захапала лимон, но добави: — Все още му остават пет минути! Така че заповядай!
Джони влезе в къщата, видя скованите ни физиономии и осъзна, че е настъпил нещо, което в никой случай не е купчинка с розови листенца.
— Квраааак! Квраааак! — изкрещя съществото в задната стая.
— Ще се погрижиш ли за него или си прекалено заета? — попита сестра си г-ца Синьогласна. — След като го разбуди, поне се погрижи за него!
— Кълна се, че ще се изнеса оттук, стига да намеря картонен кашон, в който да се заселя! — заплаши г-ца Зеленогласна, но отново излезе в коридора и поне за момента караницата им приключи.
— Боже, изтощена съм! — г-ца Синьогласна взе една стара църковна брошурка и си повя с нея. — Бен, стани и нека ти покажа какво ще се научиш да свириш, ако си изпълняваш уроците, както ти ги показвам.
— Да, госпожо! — приятелят ми скочи на крака.
Г-ца Синьогласна се настани на пейката на пианото. Вдигна над клавишите китките си, увенчани с дълги елегантни пръсти. Затвори очи — предполагам, настройваше се за изпълнението.
— Когато преподавах пиано на пълен учебен ден, обучавах на тази песен всичките си ученици — каза. — Да сте чували някога за „Бютифъл Дриймър“140?
— Не, госпожо! — каза Бен.
Дейви Рей ме сръга в ребрата и подбели очи.
— Ето това е то — обясни г-ца Синьогласна и започна да свири.
Не беше като „Бийч Бойс“, но беше приятно. Музиката излиташе от пианото и изпълваше стаята, а г-ца Синьогласна се люлееше леко наляво-надясно на пейката, докато пръстите й се носеха над клавишите. Трябва да призная, че песента звучеше доста добре.
След това в мелодията се вряза ужасно стържене. Космите по врата ми настръхнаха и се напънаха да се изскубнат от корен. Звукът беше точно като да ти зачукват в ушния канал назъбено стъкло.
— Черепи и кости! Хана Фьорд! Черепи и кости! Крикет и Ринсин!
Г-ца Синьогласна спря да свири.
— Катарина! Дай му бисквитка!
— Той направо откача тук отзад! Блъска се в клетката!
— Черепи и кости! Драга ме цака! Черепи и кости!
Не бях сигурен, че точно това са думите, които онова същество крещи, но поне така ми прозвучаха. Ние с Бен, Дейви Рей и Джони се спогледахме с убеждението, че сме влезли в същинска лудница.
— Хана Фьорд! Квраааак! Крикет у Ринсин!
— Бисквита! — изкрещя г-ца Синьогласна. — Знаеш ли какво е това бисквита?
— Ще ти счупя главата!
Писъците и стърженето продължиха. Насред врявата отново звъннаха камбанките на входната врата.
— Това е заради песента, казвам ти! — извика г-ца Зеленогласна. — Той откача всеки път, когато я засвириш!
— Квраааак! Драга ме цака! Хана Фьорда! Хана Форда!
Станах и отворих входната врата като прелюдия към бягството. На прага стояха мъж на средна възраст и момиченце на осем или девет годинки. Познах г-н Юджийн Осбърн, готвачът в кафене „Брайт Стар“.
— Дошли сме за урока по пиано на Уинифред… — поде той, след това врявата се надигна отново.
— Череп и кости! Кврааак! Крикет у Ринсин!
— Каква, за Бога, е тая шумотевица? — попита г-н Осбърн, положил длан на рамото на момиченцето.
Сините й очи бяха ококорени и озадачени. На кокалчетата на пръстите на г-н Осбърн бяха татуирани избелели букви, както забелязах — US на палеца и A, R, M и Y141 на другите четири пръста.
140
„Бютифъл Дриймър“ („Beautiful Dreamer“, красив мечтател): сантиментална балада от XIX в.; популярна в САЩ песен, записвана от множество музиканти, сред които горе-долу по времето на Кори Макенсън — Бинг Кросби и Рой Орбисън. Популярно е и изпълнението на Тони Орландо от 1963 г.
141
US ARMY — Армия на САЩ.