Зимата на света [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-50-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:
— Няма ли някакви приятели в американското посолство?
— Познати. Вече ги питах, но нямат никаква информация.
— Утре ще ги питаме отново.
— О, Боже, предполагам, че има милиони немски жени, които са в моето положение.
Карла кимна.
— Хайде да си отиваме вкъщи, мамо.
Ходеха бавно и мълчаха, всяка заета с мислите си. Карла бе гневна на Вернер, още повече, че много неправилно бе преценила характера му. Как можа да хлътне по толкова слаб човек?
Стигнаха тяхната улица.
— Утре ще отида до американското посолство — каза Мод, когато доближиха дома. — Ако трябва, ще изкарам целия ден във фоайето. Ще ги помоля да направят нещо. Желаят ли го наистина, могат да направят полуофициално проучване за зетя на един министър в британския кабинет. О! Защо входната ни врата е отворена? Първата мисъл на Карла бе, че имат повторно посещение от Гестапо. Обаче нямаше паркирана на бордюра черна кола; от ключалката стърчеше ключ.
Мод влезе в антрето и изпищя.
Карла се втурна след нея.
На пода лежеше мъж, целият в кръв.
Карла успя да не закрещи.
— Кой е това? — произнесе тя.
Мод коленичи край мъжа.
— Валтер. Валтер, какво са направили с теб?
И тогава Карла разпозна баща си. Беше толкова тежко изранен, че почти не можа да го разпознае. Едното око бе затворено устата бе една огромна подутина, косата бе покрита със съсирена кръв. Едната ръка бе необичайно усукана. Предницата на сакото бе оповръщана.
Мод започна отново:
— Валтер, кажи ми нещо, кажи!
Той отвори разранената си уста и простена.
Карла превключи на професионално поведение и така потисна надигащия се в нея истеричен страх. Взе чаша вода от кухнята и поръси устните му. Той глътна и отвори уста за още. Когато й се стори, че е пил достатъчно, тя отиде до кабинета му, взе бутилка ракия и му даде няколко капки. Той ги глътна и се закашля. — Отивам за доктор Ротман — обясни Карла. — Измий му лицето и му дай още вода. Не опитвай да го местиш.
Мод й отвърна:
— Да, да — бързай!
Карла изкара велосипеда си от къщата и хвръкна напред. На доктор Ротман не му бе разрешено да практикува повече — евреите не можеха да бъдат лекари — но неофициално продължаваше да се грижи за бедните.
Карла въртеше педалите с бясна скорост. Как ли се е прибрал баща й вкъщи? Предположи, че са го докарали с кола, че е успял да се добере от бордюра до къщата и тогава е паднал. Стигна дома на Ротманови. Като тяхната къща, и тази беше в лошо състояние. Повечето от прозорците бяха строшени от антисемити. Отвори госпожа Ротман. — Баща ми е бил пребит — задъхано произнесе Карла. — Гестапо. — Съпругът ми ще дойде — отвърна госпожа Ротман. Тя се обърна и викна към горния етаж.
— Исак!
Докторът слезе.
— Господин фон Улрих — съобщи му жена му.
Той взе платнената пазарска торба до вратата — понеже правото да практикува медицина му бе отнето, Карла предположи, че не може да носи нещо, което прилича на лекарска чанта. Излязоха от къщата.
— Ще карам отпред — каза му Карла.
Щом стигна вкъщи, видя майка си да плаче седнала на прага на вратата.
— Докторът идва насам! — обяви Карла.
— Твърде късно — отговори Мод. — Баща ти е мъртъв.
VIII
В два и половина часа следобед Володя се намираше пред универсалния магазин Вертхайм, веднага след „Александерплац“. Провери района няколко пъти и се оглеждаше за хора, които биха могли да бъдат цивилни полицаи. Сигурен бе, че не са го проследили до тук, но не бе невъзможно някой случайно минаващ агент на Гестапо да го разпознае и да си зададе въпроса какво ли прави. Някое оживено, препълнено с народ място беше най-добрият камуфлаж, но и той не бе съвършен. Беше ли историята с нахлуването вярна? При положителен отговор капитан Пешков нямаше да изкара още дълго време в Берлин. Щеше да даде прощални целувки на Герда и Сабине. Вероятно щеше да се върне в управлението на военното разузнаване в Москва. Планираше да прекара известно време със семейството си. Сестра му Аня бе родила близнаци, които той не беше виждал. А и смяташе, че малко почивка ще му дойде добре. Нелегалната работа означаваше постоянно напрежение — отърваване от опашките на Гестапо, провеждане на тайни срещи, вербуване на агенти, тревоги заради възможността от предателство. Щеше да се радва на една или две години в центъра — при положение, че Съветският съюз оцелееше толкова време. Разбира се, можеха да го изпратят на друго място в чужбина. Представяше си Вашингтон. Винаги бе изпитвал желание да види Америка. Извади от джоба си намачкана на топче салфетка и я хвърли в кошче за боклук. В три без една минута запали цигара, въпреки че не пушеше. Внимателно пусна запалената клечка в кошчето, тъй че падна посред хартията. После се отдалечи.