![Колимски разкази [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/8/8/kolimski-razkazi-bg-download.jpg)
Колимски разкази [bg]
- Автор: Шаламов Варлам Тихонович
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Фондация-Комунитас
- ISBN: 978-954-9992-06-9
- Переводчик: Александр Талаков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Колимски разкази [bg]». Краткое содержание книги:
Промишлената апаратура, уредите за промиване, забоите изискват светлина. Осветените с прожектори забои удължават нощната смяна, правят труда по-производителен.
Навсякъде има нужда от крушки. Докарват ги от континента — от триста, петстотин или хиляда свещи, готови да осветят бараката и забоя. Неравното електроподаване от генератора обрича лампите на преждевременно износване.
В Колима крушките са проблем от държавнически мащаб.
Не само забоят трябва да е осветен. Трябва да се освети зоната, бодливата тел с караулните вишки по норма, която Далечният север увеличава, а не намалява.
Отрядът на охраната трябва да има подсигурена светлина. Тук няма как да направиш чупката, както и в забоя на златните мини; смята се, че тук има хора, които могат да избягат и макар и да е ясно, че през зимата няма къде да избягаш, и никой в Колима през зимата никога заникъде не е бягал, законът си остава закон и ако няма светлина, ако няма лампи, разнасят горящи факли около зоната и ги оставят на снега до сутринта, до светлината. Факлата е парцал, напоен в мазут или в бензин.
Крушките изгарят бързо. И не могат да бъдат възстановени.
Кипреев написа докладна записка, учудила началника на Далстрой. Началникът вече беше успял да почувства ордена върху лятната си униформа — върху лятната, разбира се, а не върху зимната или върху цивилното сако.
Лампите подлежали на възстановяване — само да им било запазено стъклото.
И ето че из Колима се разнесоха страшни заповеди. Всички изгорели крушки грижливо се доставяха в Магадан. В промишления комбинат, на четиридесет и седмия километър беше построен завод. Завод за възстановяване на електрическото осветление.
Инженер Кипреев беше назначен за началник цех на завода. Целият останал персонал, щатният състав, израснал около ремонта на крушките, беше само от волнонаемници. Успехът беше поверен на сигурните волнонаемни ръце. Кипреев не обръщаше внимание на това. Създателите на завода нямаше как да го пропуснат.
Резултатът беше блестящ. Разбира се, след ремонта лампите не работеха дълго време. Но Кипреев беше успял да подари на Колима няколко часа, няколко златни денонощия. Тези денонощия бяха много. Държавата извлече много — и като военна изгода, и във вид на злато.
Директорът на Далстрой беше награден с орден „Ленин“. Всички началници, имали отношение към ремонта на крушките, получиха ордени.
Но нито на Москва, нито на Магадан им хрумна да отбележат арестанта Кипреев. За тях Кипреев беше роб, умен роб и нищо повече.
Все пак директорът на Далстрой не смяташе за възможно напълно да забрави своя кореспондент в тайгата.
На големия колимски празник, който беше отбелязан от Москва в тесен кръг, на тържествено събиране в чест — в чия чест? — на директора на Далстрой, на всеки от получилите ордени и благодарности — понеже освен правителствения указ имаше и заповед на директора на Далстрой със съответните благодарности, награди и поощренията за всички, участвали в ремонта на крушките, за всички ръководители от завода и от местата, където имаше цехове по възстановяване на осветлението освен ордени и благодарности бяха подготвени и американски военновременни колети. Тези колети влизаха в състава на пратките по ленд-лийз47 и се състояха от костюм, вратовръзка, риза и боти. Костюмът май беше изчезнал по време на превоза, но ботите — червенокожи американски боти с дебела подметка — бяха мечтата на всеки началник.
Директорът на Далстрой се посъветва с помощника си и всички решиха, че на такъв късмет, на такъв подарък пандизчията не би могъл и да се надява дори.
В тези смутни времена директорът на Далстрой дори и не възнамеряваше да моли Москва за намаляване на присъдата или за пълното освобождаване на инженера. Робът трябва да е доволен и на старите обувки на господаря, на костюма, свален от господарските рамене.
За тези подаръци се говореше из цял Магадан, из цяла Колима. Тукашните началници бяха получили предостатъчно ордени и благодарности. Но американският костюм, ботите с дебелата подметка — това си приличаше на полет до луната, на пътешествие до друга вселена.
Дойде време за тържеството, блестящите картонени кутии с костюмите се трупаха на масата, застлана с червено сукно.
Директорът на Далстрой прочете заповедта, където името на Кипреев, разбира се, не се споменаваше, не можеше да се споменава.
47
Ленд-лийз (land-lease) — име на американската програма за помощ на съюзниците по време на Втората световна война. По програмата ленд-лийз в периода 1941–1945 СССР, Франция и Великобритания получават боеприпаси, храни, дрехи, суровини и техника на обща стойност 51 милиарда тогавашни долара. — Б.пр.