Колимски разкази [bg]

Новикова беше на около петдесет години. Нямаше човек с по-висока квалификация от нейната. Сега лекарката беше в запой, запоят беше на приключване и началникът на болницата разреши да се забави Кипреев с няколко дни.

В тези няколко дни Новикова се надигна. Ръцете й спряха да треперят, а тя блестящо направи операцията на Кипреев — прощален и съвсем медицински подарък за техника на рентгена. Асистент й беше Брауде и Кипреев стана пациент на болницата.

Кипреев разбра, че повече не бива да се надява, че няма да го оставят да прекара в болницата дори и час повече от необходимото.

Чакаше го лагер с номер, в който на работа се ходеше в редици по пет човека, опрели лакът до лакът, и където тази колона се пришпорваше от трийсет кучета, обкръжили строя.

В тази последна безнадеждност Кипреев не изневери на себе си. Когато завеждащият отделението предписа на оперирания от мастоидит, на затворника-инженер, преминал през сериозна операция, специален режим, сиреч диетично хранене, по-качествено хранене, Кипреев се отказа, като каза, че в отделение от триста души има по-болни от него, и че те имат повече основание да са на специален режим.

И Кипреев го отведоха.

В продължение на петнайсет години търсих инженер Кипреев. Посветих на неговата памет една пиеса — това решително средство за намеса на човека в задгробния свят.

Но нещата не спряха до писане на пиеса за Кипреев, до посвещаване на паметта му. Нещата отидоха дотам, че на една централна московска улица, в комуналния апартамент, в който живееше една моя стара позната, един ден се сменила съквартирантката. Отговорила на обява за замяна.

Новата обитателка влязла да се запознае със своите съседи и видяла на масата пиесата, посветена на Кипреев; повъртяла пиесата в ръце.

— Инициалите съвпадат с тези на един мой познат. Само че той не е в Колима, а на съвсем друго място.

Моята позната ми се обади. Аз не исках да продължаваме този разговор. Това беше грешка. Освен това, според пиесата героят е лекар, а не инженер-физик.

— Точно така, инженер-физик.

Облякох се и отидох да се видя с новата обитателка на комуналния апартамент.

В много хитри плетеници ни оплита съдбата. Защо ли? Защо бяха нужни толкова съвпадения, че волята на съдбата да се прояви така убедително? Ние рядко се търсим взаимно и съдбата взима живота ни в свои ръце.

Оказа се, че инженер Кипреев е жив и живее в Далечния север. Освободили го още преди десет години. Бил откаран в Москва и работил в затворените лагери. След освобождаването си се върнал на север. Искал да работи на север до пенсионирането си.