Колимски разкази [bg]

В манипулационната на хирургическото отделение Кругляк нападна Кипреев с обиди. Инженерът хвана една табуретка и замахна с нея към секретаря на партийната организация. В същия момент му изскубнаха табуретката от ръцете, отведоха го в другото отделение.

Кипреев го заплашваше разстрел. Или изпращане в наказателната мина, в спецзоната, което е по-лошо от разстрел. Кипреев имаше много приятели в болницата и то не само покрай огледалата. Историята с крушките беше добре известна, помнеше се. Хората му помагаха. Но това все едно си оставаше член петдесет и осем, алинея осем — терор.

Отидоха при директора на болницата. Това го направиха лекарките. Винокуров, началникът на болницата, не обичаше Кругляк. Винокуров ценеше инженера, чакаше резултати от запитването за блендата, а най-важното беше, че не беше лош човек. Беше началник, който не използва властта си, за да върши зло. Винокуров се оправяше сам, беше кариерист, не правеше добро на хората, но и зло не им желаеше.

— Добре, няма да предам на следователя материала за дело срещу Кипреев само при едно положение, — каза Винокуров — ако Кругляк, който най-много е пострадал, не напише доклад за случая. Ако има доклад, ще има и дело. Наказателната мина е минимумът.

— Благодарим.

С Кругляк пък говориха мъжете, приятелите му.

— Ама ти не разбираш ли, че ще го разстрелят човека? Той няма права. Не е като мен и теб.

— Ама той ми посегна.

— Изобщо не ти е посягал, никой не е видял такова нещо. Виж аз ако се бях карал с тебе, още на втората дума щях да те фрасна по физиономията, защото във всичко се бъркаш и с всички се заяждаш.

Кругляк беше общо взето добро момче, съвсем непригоден да става началник в Колима, и се предаде под натиска на увещанията. Кругляк не предаде доклад за случая.

Кипреев остана в болницата. Мина още един месец и в болницата пристигна генерал-майор Деревянко, заместник-директор на Далстрой по въпросите на лагера — най-високопоставеният началник за затворниците.

Началството обичаше да идва в болницата. Там имаше къде да се отбие голямото северно началство, имаше къде да се пийне, да се хапне, имаше къде да си почине човек.

Генерал-майор Деревянко се беше нагиздил в бяла престилка и се разхождаше из отделенията като за преди обяд. Настроението на генерал-майора беше радостно и Винокуров реши да рискува.

— Имам тук един затворник, който свърши важна работа за държавата.

— Каква работа?

Началникът на болницата по някакъв негов начин обясни на генерал-майора какво е блендата.

— Искам за едно предсрочно освобождаване да предложа този затворник.

Генерал-майорът се поинтересува от данните в досието и щом получи отговор, измуча.

— Виж какво ще ти кажа, началник, — каза генерал-майорът. — това блендата си е бленда, но ги гледай да го пратиш този инженер… Корнеев…