Колимски разкази [bg]

И все пак най-дефицитно от всичко беше стъклото — стъклените изделия, лабораторните уреди, инструментите. Заради студа стъклото ставаше по-крехко, а „стандартът за чупливост“ не се повишаваше. Обикновен медицински термометър струваше около триста рубли. Пазар на нелегални термометри обаче нямаше. Лекарят трябваше да направи заявка пред упълномощения в районния отдел, тъй като медицински термометър се криеше по-трудно и от Джокондата. Но лекарят не пишеше никакви заявления. Той просто плащаше триста рубли и носеше от вкъщи термометър, с който да измери температурата на тежко болните.

В Колима консервната кутия е поема. Тенекиената консервена кутия е мярка, удобна мярка, която винаги е под ръка. Това е мярка за вода, за булгур, за брашно, за кисел, за супа, за чай. Това е чаша за чифир, в нея е толкова удобно да се „свари по едно чифирче“. Това е стерилна чаша — тя е изчистена от огъня. Чаят, супата се затоплят, кипват в печката, на огъня.

Трилитровият буркан е класическата бака на „пътниците“, с дръжка от тел, която удобно се закачва на кръста. А кой не е бил или няма да стане „пътник“ в Колима?

Стъкленият буркан е светлина в рамката на порестата дървена обвивка, изчислила отломките на стъклото. Това е прозрачен буркан, в който е толкова удобно да се държат медикаментите в амбулаторията.

Половинлитровият буркан е съдинката за третото блюдо в лагерния стол.

Но главният стъклен дефицит на Колима не са термометрите, не са лабораторните стъкларии, не са консервните кутии.

Основният дефицит е електрическата крушка.

В Колима има стотици мини, рудници, хиляди участъци, изкопи, шахти, десетки хиляди златни, уранови, оловни, волфрамови забои, хиляди лагерни командировки, волнонаемни селища, лагерни зони и бараки за отряди на охраната, и навсякъде е нужна светлина, светлина, светлина. Девет месеца Колима живее без слънце, без светлина. Светлината от яркото, незалязващо слънце не спасява, не дава нищо.

Светлина и енергия дават скачените трактори, локомотивът.