Колимски разкази [bg]

Късметът на Кипреев беше в това, че Рогов се учеше зле. Като всеки затворник, който много добре разбира, че началството при никакви обстоятелства няма да забрави битовите, Рогов не се учеше много внимателно. Но часът настъпи. Рогов каза, че той вече умее да работи и Кипреев беше изпратен в лагера с номер. Но в рентгеновия апарат нещо се размести и покрай лекарите Кипреев отново беше доведен в болницата. Рентгеновият кабинет пак заработи.

Към това време се отнася опитът на Кипреев с блендата.

Речникът на чуждите думи от 1964 година обяснява ето така думата „бленда“: „… 4) диафрагма (преграда с произволно променящ се отвор), използвана във фотографията, микроскопията и рентгеноскопията“.

Двайсет години по-рано речникът на чуждестранните думи не съдържа думата „бленда“. Това е явление от времето на войната — изобретение, свързано с електронния микроскоп.

В ръцете на Кипреев беше попаднала откъсната страница от едно техническо списание и блендата беше приложена в рентгеновия кабинет на затворническата болница на левия бряг на Колима.

Блендата беше гордостта на инженер Кипреев — негова надежда, впрочем, негова слаба надежда. За блендата беше докладвано на лекарска конференция, беше изпратен доклад в Магадан, в Москва. Никакъв отговор.

— А огледало можеш ли да направиш?

— Естествено.

— Голямо. От типа на трюмо.

— Мога всякакво. Само да има сребро.

— Сребърни лъжици вършат ли работа?

— Става.

От склада беше изписано дебело стъкло за бюрата на началниците и пренесено в рентгеновия кабинет.

Първият опит беше неуспешен и Кипреев от бяс потроши огледалото с чук.

Един от тези отломки е моето огледало, подаръкът ми от Кипреев.

Вторият път всичко мина успешно и началството получи от ръцете на Кипреев своята мечта — огледало-трюмо.

Началникът не си и помисляше да се отблагодарява с нещо на Кипреев. Защо да го прави? Грамотният роб така и така трябва да благодари, че го държат на легло в болницата. Ако началството беше обърнало внимание на блендата, щеше да има благодарност, но не повече. Само че огледалото-трюмо беше реалност, а блендата — мит, вятър и мъгла… Кипреев беше напълно съгласен с началника.

Но нощем, когато заспиваше на дъсченото легло в ъгъла на рентгеновия кабинет, след като беше дочакал поредната жена да си тръгне от неговия помощник, ученик и осведомител, Кипреев не искаше да вярва нито на Колима, нито на самия себе си. Блендата не беше шега. Това си беше технически подвиг. Но нито в Москва, нито в Магадан им пукаше за блендата на инженер Кипреев.