История на Втората световна война

Общото стратегическо ръководство на акцията, за която отговаря Нимиц, е поверено на вицеадмирал Робърт Л. Гормли, а контраадмирал Флетчър поема тактическото й командване. Той контролира и трите групи самолетоносачи, събрани около самолетоносачите „Ентърпрайз“, „Саратога“ и „Уосп“ които осигуряват защитата на операцията. Подкрепата на самолети от бази на сушата идва от Порт Морсби, Куинсланд и летища, намиращи се на различни острови. Десантните сили, командвани от генерал-майор Александър А. Вандегрифт, се състоят от 1-ва дивизия на морската пехота и един полк от 2-ра дивизия на морската пехота — общо 19 000 морски пехотинци, натоварени на 19 транспортни кораба плюс ескорт. Приближаващата армада не забелязва вражеско присъствие и на 7 август рано сутринта започва бомбардировката от въздуха и от корабите, а началото на самите десанти е в 9,00 часа. До вечерта на брега слизат 11 000 морски пехотинци, а летището, което почти е завършено, е превзето на следващата сутрин. От близо 2200 японци в Гуадалканал, повечето от които са строителни работници, голяма част са сеизпокрили в джунглата. Японският гарнизон в Тулаги оказва по-силна съпро-тива, сломена едва вечерта на втория ден, а защитниците са унищожени от слезлите там 6000 морски пехотинци.

Японците реагират бързо заради сведенията, че американските десантчици са само малка част от действителните сили. Затова не отделят време да се подготвят за по-достоен отговор, а последователно изпращат подсилващи отбраната групи и така предвиденият от двете страни удар и контраудар се превръщат в едно продължително, изтощително сражение, Японските морски ескорти са по-силни и при непрекъснатите им атаки се завързват поредица от кратки морски схватки. Първата от тях, която завършва най-зле за американците, е битката за остров Саво, който се намира срещу северозападния бряг на Гуадалканал. Вечерта на 7 август вицеадмирал Микава, командващ японските сили в Рабаул, събира група от 5 тежки и 2 леки крайцера и се отправя към Гуадалканал. Като се промъква незабелязано на следващия ден през т.нар. Цепнатина — тясно водно пространство между двете вериги на Соломоновите острови, вечерта той приближава остров Саво точно след като Флетчър е изтеглил американските самолетоносачи заради недостиг на гориво и изтребители. Въпреки че крайцерите и разрушителите на съюзниците са взели предохранителни мерки за през нощта, координацията между тях и разузнаването не е на ниво. В ранните утринни часове Микава изненадва последователно техните южни и северни групи и след един час бързо се връща обратно през Цепнатината, като оставя след себе си 4 потопени тежки и един сериозно повреден крайцер на съюзниците, т.е. поразява пет от пет докато неговите кораби са почти незасегнати.