Вихрената годеница
- Автор: Йохансен Айрис
- Серия: wind dancer #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордана Лишкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вихрената годеница». Краткое содержание книги:
— Приказно красиво е! — Нана взе ветрилото и започна да си вее с него. — Ала за мен то ще бъде прекалено изискано. Тук, в кафенето, не мога да го ползвам.
— Един подарък не трябва да се употребява непрестанно. Достатъчно е от време навреме да го изваждаш като свиден спомен. Смятам, че по принцип подаръците имат добри страни. — Жулиет се надвеси над масата и улови нежно ръката на Нана. — И исках да ти направя един подарък на сбогуване. През изминалите месеци ми беше добра приятелка. — Лицето й посърна. — За нас двете не беше много щастливо време. Кралицата… — Тя с усилие се усмихна. — Жан Марк и аз напускаме Франция днес. Много се надявам, че това не е раздяла завинаги, но кой може да знае, какво ще ни поднесе животът утре?
Нана погледна към ръката на Жулиет, която беше хванала нейната.
— Да, да напуснете Париж е най-добре. — Тя стисна ръката й и бързо я пусна като опарена. — Благодаря ти за ветрилото. Сега трябва да тръгваш. Днес всички имаме много работа.
Нана изглежда много развълнувана, помисли си Жулиет, обхваната от внезапен страх. Тъй като обикновено Нана оставаше невъзмутима, независимо от ситуацията, днешното й вълнение беше много неочаквано.
— Права си, трябва да вървя в къщи. — Жулиет отмести стола си и стана. — Нана, ти си много смела. Аз ти се възхищавам! Au revoir! — Жулиет се обърна към изхода.
— Жулиет!
Като хвърли поглед назад, тя забеляза отново необичайната нервност на Нана.
— Да?
Нана я погледна, а после поклати глава.
— Ах, няма нищо. Исках само да кажа, че и аз ти се възхищавам… много дори. Надявам се, че всичко ще мине добре. — Тя наведе поглед към коприненото ветрило. — И… бъди предпазлива!
Жулиет кимна и напусна кафенето. Междувременно слънцето се беше скрило, мъгла забулваше града.
Наетата от нея карета се намираше няколко крачки по-нататък до тротоара, но кочияшът не се виждаше никъде. Изненадана Жулиет се спря, после се спусна на бегом към каретата. Предположи, че кочияшът се е отбил в някое кафене, за да се подкрепи.
Тя отвори вратата на каретата.
— Bonjour, гражданко!
В началото не разпозна мъжа, който седеше вътре. Лявата му челюст беше сплескана, смазаният му и изкривен нос представляваше карикатура на нормалния:
Едва когато обезобразената му уста се изкриви в усмивка на котешко удовлетворение, тя го разпозна.
— Дюпре! — Едвам се отрони от устните й.
— Правилно! А моя стар приятел Пирар положително познавате още от манастира. Той стои точно зад вас.
Тя понечи да се обърне.
Ослепителна болка прониза лявото й слепоочие.
12 часа и 30 минути
Жан Марк разтвори плика, извади листчето и прочете съобщението.
Обзет от ужас, той пребледня като платно.
— Мосю Андреас, случило ли се е нещо? — попита Робер разтревожен.
— Не. — Отвърна дрезгаво Жан Марк. — Бързо каретата! — Той скъса листа на парчета. — Няма време!
1 часа и 47 минути
— Много хубаво, Андреас! Отзовахте се веднага. — Погледът на Дюпре се насочи алчно към сандъчето от дъбово дърво, което Жан Марк носеше със себе си. — Сложете го там до леглото. Сигурно няма да имате нищо против, ако се уверя с очите си, че „Вихрения танцьор“ е вътре!
— Къде е тя? — Жан Марк влезе, затвори вратата с ритник и сложи сандъчето на пода. — Пишете, че щяла да бъде тук!
— Тя е тук! — Дюпре посочи с ръка към шкафа и закуцука към сандъчето. — Търговията си е търговия. Обещал ви бях жената в замяна на „Вихрения танцьор“ и тя е тук. Отворете шкафа!
Споменът за майката на Жулиет в скрина го накара да изтръпне.
— Бяхте обещали, че ще бъде жива!
— Е, навярно е още жива. — По лицето на Дюпре пробягна злобна усмивка. — Защо не отидете там и не проверите? — Той леко приповдигна капака и хвърли поглед в тъмната вътрешност на сандъчето. — Ах, тези смарагдови очи! Те са просто възхитителни.
Жан Марк, в чиито стомах всичко се беше свило на топка, тръгна бавно към шкафа…
Дюпре затвори сандъчето.
— Е, явно не бързате особено да вилите отново вашата petite amie40.
— Ако е мъртва, ще ви убия!
— Това вече веднъж се опитахте да направите. — Дюпре седна — И си признавам, че през всичките тези месеци, когато лежах измъчван от адски болки, понякога си мислех, че успехът е на ваша страна. Хайде, отворете шкафа! Ще ми се да видя опуленото ви лице.
Като си пое дълбоко дъх. Жан Марк отвори вратата.
Жулиет лежеше завързана и със запушена уста в долния ъгъл на огромния шкаф. Очите й бяха затворени, мускулите отпуснати. Мъртва ли беше?
— Жулиет…
Миглите й бавно се повдигнаха, тя издаде сподавен стон.
40
Малка приятелка (фр.) — Б.пр.