Вихрената годеница
- Автор: Йохансен Айрис
- Серия: wind dancer #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордана Лишкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вихрената годеница». Краткое содержание книги:
Но какво значение имаха парещите болки, щом душата му ликуваше? Беше успял! Най-сетне беше победил всичките си противници и си беше осигурил място в двора на граф дьо Прованс, вероятно историческо по значение и важност „Вихреният танцьор“ беше вече негов и можеше да го подари на майка си.
Когато стигна до булеварда, той се затътри с усилие към наетата карета, която го чакаше през няколко къщи от дома на Робеспиер.
— За Клермон! — извика той. — Намира се непосредствено зад постовите бариери. В селото ще ви дам допълнителни указания. — Отвори вратата на каретата и сложи вътре сандъчето, после се покатери като котка и се тръшна върху седалката. Облегна се изтощен, когато колата затрополи по неравната настилка, той изпусна облекчителна въздишка.
Беше се представил великолепно, това беше безспорно! И сега щеше да вземе полагащото му се възнаграждение от майка си!
— Бързо, Катрин! — Франсоа се огледи от сянката пред задната врата на дома, разположен срещу къщата на Робеспиер. Изтича към каруцата и в следващия миг Луи Шарл беше освободен от завивките.
— Здрав и читав ли е? — Катрин изникна до него сякаш изпод земята. Погледът й потърси неподвижното детско тяло.
— Ах, Боже милостиви, колко е блед!
Луи Шарл отвори очи и си пое дълбоко въздух.
— Та тук вони! — бяха първите му думи.
С радостен смях Катрин му помогна да седне.
— Намираме се в една задна уличка и оттам се носи тази задушлива миризма.
— Не, тези мръсни чаршафи вонят така. — Луи Шарл смръщи нос отвратен. — Съвсем не беше приятно от Тампл дотук да бъдеш завит и затрупан с тези парцали. Повече не желая да пътувам в каруца с дрехи за пране, Катрин!
— Да, никога вече няма да пътуваш по този начин. — Катрин го стисна здраво в прегръдките си. — През две улици ни чака карета. — Тя му помогна да слезе от колата. — Можеш ли да тичаш?
— Разбира се. Много ми се щеше да присъстваш, за да видиш колко добър бях в преструвката си. Беше като в някоя от театралните постановки на maman. — Луи Шарл се хвана за гърлото и нададе драматично хъхрене. — Направих всичко точно така, както го бяхме обсъдили. Беше толкова истинско, та гражданката Симон повярва, че действително съм се разболял. Трябваше да видите театралното ми превъплъщение с очите си…
— Не, скъпо дете, не! Само това, че бях посветена в приготовленията, ми навяваше смъртен страх. — Тя наметна момчето с палтото, което носеше. — Без нас ти се справи изключително добре. Направо приказно!
— Напитката имаше противен вкус. — Луи Шарл направи гримаса. — Впрочем, какво представлява?
— Зехтин и горчилка. Жан Марк я опита днес и е напълно съгласен с теб. — Франсоа нахлузи тривърха шапка върху главата на момчето. — Дръж си главата приведена и шапката ще закрива лицето ти.
Луи Шарл кимна и закрачи редом с тях.
— Видях Дюпре да се качва в една карета. Пътува за Клермон, както бях предвидила. — Нана се присъедини към тях в края на тъмната уличка. — Той изглежда много добре — установи тя, като хвърли изпитателен поглед към лицето на момчето.
— Това е Нана Сарпелие, Луи Шарл — каза Франсоа. — Дължиш й благодарност. Тя размени зехтина с отровата, която Дюпре искаше да ти даде да изпиеш и направи така, че той, без да подозира нищо, наля вода в нашата мелница.
— Merci, мадмоазел! — рече Луи Шарл съвсем сериозно. — Макар че бих предпочел да сложите мед вместо горчилка в зехтина.
Нана се засмя непринудено.
— Сметнах, че ще е по-добре да има горчив вкус, ако Дюпре, какъвто е мнителен, реши да я опита. Направих го на драго сърце, Ваше величество. За мен беше истинско удоволствие. — Изведнъж лицето на Нана дови свиреп вид. — Всичко, което вреди на този canaille, ми доставя удоволствие.
Франсоа погледна Нана в очите.
— Тази припряност… питах се и сега се питам, дали беше съвсем откровена с нас и дали действително за теб всичко беше толкова просто през последните седмици…
Усмивката на Нана изглеждаше фалшива.
— Вече ти казах, че не ми причини никакво страдание. Но не мога да го търпя този canaille. — Тя придърпа качулката си надолу, така че лицето й почти не се виждаше. — Сега отведете момчето при мосю Радон, а пък аз ще свърша онова, което остана да се довърши!
— Ще дойдете ли при мосю Радон? — попита Катрин, която взе Луи Шарл за ръка и се обърна да върви.
— Ако успея. Ако не, ще се срещнем утре в кафене „Дю Ша“.
Франсоа поклати отрицателно глава.
— Нана, искам в полунощ да си при мосю Радон!
— Така да бъде. — Нана гледа подире им, докато завиха зад ъгъла, а после затича задъхано към дома на Робеспиер.