Вихрената годеница
- Автор: Йохансен Айрис
- Серия: wind dancer #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордана Лишкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вихрената годеница». Краткое содержание книги:
Тя нарочно разпиля косите си, преди да захлопа с две ръце по вратата.
— Гражданино Робеспиер! Трябва да ме изслушате! — завика тя с настоятелен тон.
Вратата се отвори рязко, стоманени зелени очи се впиха в лицето й.
— Какво значи това? Нямам ли право да вечерям на спокойствие?
— Вие ли сте гражданинът Робеспиер? — Погледът на Нана се устреми отчаяно към лицето му. — Слава Богу, най-сетне ви намерих! Цял Париж ви познава, гражданино, ала никой не знае къде живеете. Пращаха ме ту тук, ту там, докато накрая почти си загубих разсъдъка!
Робеспиер зае войнствена поза.
— Имам причини да не се оставям кьораво и сакато да ме безпокои. Ако имате някакъв близък или роднина, който е осъден на смърт, трябва да е виновен! Трибуналът е неподкупен и справедлив!
— Знам. За това съм дошла. Вие сте застъпник за добродетел и справедливост, а аз не можех да се съглася да станете жертва на интриги. — Тя го погледна в очите. — Наричам се Нана Сарпелие и дойдох да ви предупредя за едно съзаклятие, което заплашва не само републиката, но и вас лично! Трябва да ме изслушате!
Робеспиер я удостои с безизразен поглед, после я пусна с думите:
— Влезте, гражданко!
8 часа и 10 минути
Вечерта
Ан Дюпре извади златния Пегас от сандъчето и го постави на масата.
— Добре свършена работа. Раул! — Обзета от възхищение, тя отстъпи крачка назад и наклони глава, за да разгледа статуетката по-добре. — Просто превъзходно!
Дюпре отпи с наслада от виното си.
— Но за тази стая фигурката не подхожда — установи тя критично. — Нейното място е в някой елегантен салон.
— Мислех си, че след няколко дни бихме могли да тръгнем за Виена и да занесем „Вихрения танцьор“ на граф дьо Прованс.
Тя разтърси енергично глава в знак на несъгласие.
— Той би предявил претенции към него, нали е от дома на Бурбоните. Нямам намерение да му давам статуетката!
— Е, добре, в такъв случай няма да му казваме, че притежаваме „Вихрения танцьор“.
— Ние ли?
— Ти го притежаваш — поправи се той припряно. — Той принадлежи, на теб, мамо!
Ан Дюпре се обърна към фигурата.
— Да, той ми принадлежи — каза тя със самодоволна усмивка.
— Но все пак ще дойдеш с мен във Виена, нали? — умоляваше я Дюпре. — Графът ще ме отрупа с почести и аз бих искал да споделя всичко това с теб. Сега, подир смъртта на хлапака, графът е престолонаследник. Ти би могла да властваш в неговия двор.
— Бих могла да властвам само тук, в Париж, над моя собствен двор. Не ми трябва никакъв граф дьо Прованс. — Тя докосна нежните филигранни облаци, върху които Пегас сякаш летеше. — Цял свят ще се натиска да бъде приет в салона ми, за да визи „Вихрения танцьор“. Ще се бият с юмруци за поканите ми. Естествено, ще трябва да измисля нещо, за да успокоя конвента. Но все ще се оправя!
Обзе го паника.
— Ами добре, щом не искаш да заминем за Виена, ще останем тук.
— Не. — Тя се извърна към него — Аз ще остана! Ти ще заминеш за Виена!
Искаше за го пропъди! От неумолимото и лице го гледаше най-ужасния му кошмар!
За миг беше толкова стъписан, че не можа да обели нито дума.
— Моля те! — запелтечи той. — Та ти знаеш, че не мога да отида без теб! Бих искал да съм при теб, мамо! Винаги!
— Не!
Той падна на колене, без дори да осъзнае болката, която прониза крака му.
— Виена е много далече. Ти знаеш, че не понасям разлялата с теб. Моля те да промениш решението си!
Майка му се обърна.
— Очаквам утре да тръгнеш на път. Сбогом, Раул!
Той се вдърви. Тя не можеше да бъде придумана. Пъдеше го и този път няма да го пусне c да се върне.
— Мамо! — Той изкрещя, сякаш го въртяха на шиш.
Тя го погледна с навъсено чело.
— Раул, не създавай трудности. Знаеш много добре какво ще се случи, ако ти…
Входната врага се отвори рязко.
— Гражданинът Дюпре? — Някакъв офицер в униформата на националната гвардия, следван по пение от четирима войници, пристъпи прага на помещението. — Налага се да дойдете c нас. Вие сте арестуван!
— По чия заповед? — Дюпре се беше вторачил като зашеметен пред себе си и едва ли беше в състояние да проумее думите на гвардееца.
Тя го пъдеше!
— Как се осмелявате да нахълтвате в къщата ми! — обърна се господарски Ан Дюпре към офицера. — Каквото и престъпление да е извършил моят син, аз съм лоялна гражданка на републиката!
— Дали е така, ще реши гражданинът Робеспиер. Той чака вън в каретата.
Тя никога вече нямаше да го пусне до себе си!
— Няма да дойда — каза Ан Дюпре. — Раул, кажи му, че не може да ме принуди…
Но двама въоръжени мъже вече извеждаха навън Дюпре. Тя ги последва с нежелание.