Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Вихрената годеница
Вихрената годеница - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Вихрената годеница

Электронная книга - «Вихрената годеница». Краткое содержание книги:

Вихрената годеница
1 ... 191 192 193 194 195 196 197 198 199 ... 207
Перейти на страницу:

Раменете на Жулиет потръпнаха от тихо хлипане. Тя притегли към себе си безжизненото тяло на Жан Марк.

Дюпре закуцука към вратата, остави на пода сандъчето, за да я отвори, а сетне отново го вдигна с огромно усилие.

— Сбогом, гражданко! До утре!

5 часа и 10 минути

Следобед

Луи Шарл се хвана за гърлото, в очите му очи се появи умоляващо изражение, сякаш се опитваше да каже нещо.

— Какво има? — Мадам Симон му изтръгна чашата от ръката. — Какво има, Шарл?

Юношата се строполи на пода.

— Бяхте казали, че напитката нямало да му навреди. — Мадам Симон тръгна настръхнала срещу Дюпре. — Бяхте казали, че само ще го накара да заспи дълбоко.

Дюпре застана между нея и момчето.

— Той сега спи.

Жената се опита през рамото на Дюпре да хвърли поглед към детето.

— Защо не помръдва?

— Нищо му няма. — Ама че любопитна мръсница! Дюпре хвърли чаршафа, който беше взел със себе си, върху тялото на момчето. — Средството действува много бързо. — Той се обърна към жената. — Завий го с чаршафа и с някое одеяло и го изнеси долу на двора! Там ни чака талига.

Тя се колебаеше.

— Хайде, размърдай се! — заповяда ядосано Дюпре. — Или предпочиташ да доложа на гражданина Робеспиер за липсващата ти лоялност?

— Гражданинът Робеспиер знае, че ние сме верни на републиката. — Жената се приближи до загърнатото тяло на детето. — Махнете чаршафа! Искам да видя дали то…

— За това няма никакво време. Да стоиш със скръстени ръце ли смяташ, докато Даръл по всяка вероятност е вече на път да се опита да отвлече момчето? — Той й се озъби заплашително. — Изглежда, неподчинението ти има съвсем конкретна причина. Нима Даръл те е подкупил, за да му помогнеш при опита за отвличане? Изглежда пет пари не даваш, че гражданинът Робеспиер иска да запази детето за републиката?

— Не! — Мадам Симон направи още една крачка напред и зави предпазливо момчето в чаршафа. — Бих искала да се убедя, че е здрав и читав. Ще отнеме само няколко минути. Трябва да се погрижа за това, Шарл да може да диша под чаршафа.

— Нямам нищо против да почакам… но малко — каза Дюпре равнодушно, докато тя разстилаше завивката върху неподвижното детско телце. — Гражданинът Робеспиер ще се разяри, ако се случи нещо на детето.

6 часа и 15 минути

Вечерта

Когато Дюпре спря талигата с дрехите за пране в уличката зад жилището на Робеспиер, вече се здрачаваше. Гъстата мъгла се беше спуснала толкова ниско, че градините, еркерите, та дори и къщите се различаваха едва от непосредствена близост. Той долови шумоленето на плъховете в натрупаната по плочника нечистотия, но можеше бегло да види само светещите им като въглени очи, когато светкавично бягаха от колелата на колата и безпогрешно се шмугваха на безопасно място.

Чувство за безмерно щастие го обзе, когато непохватно се изсули от каруцата, завърза здраво юздите за железните колове на някаква градинска порта и закуцука към натоварената догоре с мръсно бельо кола. Мина доста време, докато извади сандъчето с „Вихрения танцьор“ изпод всички ленени постелки, където го беше скрил, преди да отпътува за Тампл. Когато понечи да вдигне сандъчето от талигата, отмести единия от чаршафите, които завиваха момчето и се откриха копринените коси на Луи Шарл.

Раздразнен, Дюпре изруга полугласно. В действителност едва ли му трябваше повече да завива и да крие момчето, тъй като гъстата студена мъгла и вонята на нечистотиите не предизвикваха опасения, че някой щеше да се осмели да напусне топлия уют на къщата си, да излезе под мразовитото небе и случайно да види колата. Но беше изключително важно никой да не намери детето, преди Дантон и неговите телохранители да бъдат предадени от Нана на Робеспиер. По тази причина той постави сандъчето върху плочника, отново придърпа чаршафа върху главата на момчето и го затрупа с още едно одеяло и други парцали.

След това закуцука със сандъчето по уличката към булеварда. Стълбищата в Тампл се бяха оказали за него голямо изпитание и бяха изцедили силите му. Сега страшно го боляха газът и краката.

1 ... 191 192 193 194 195 196 197 198 199 ... 207
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)