Вихрената годеница
- Автор: Йохансен Айрис
- Серия: wind dancer #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордана Лишкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вихрената годеница». Краткое содержание книги:
Неописуемо облекчение обзе Жан Марк. Той извади Жулиет от шкафа, сложи я на пода и измъкна парцала от устата й.
— Та тя едва дишаше, canaille — изтръгна се от гърдите му.
Дюпре се облегна на стола в най-добро разположение на духа.
— Можете да й извадите парцала за малко, ако желаете.
Жан Марк отметна неуверено косите на Жулиет от лицето й.
— Стори ли ти нещо?
— Главата ми… — Гласът й трепереше. — Той ме хвана натясно. Това не влизаше в сметките ни, нали?
— Не. — Жан Марк хвърли свиреп поглед на Дюпре. — Добре, аз съм в ръцете ви, „Вихреният танцьор“ също. Пуснете я сега на свобода!
— Не, не става — каза Дюпре. — Не върви, след като съм обмислил всичко толкова грижливо и внимателно. Нима повярвахте, че ще я освободя, за да ми се изпречи на пътя още днес следобед?
Погледът на Жан Марк се плъзна обратно към Жулиет.
— Не разбирам какво имате предвид.
— Много добре разбирате, но се преструвате. Вълчето на кралицата! Вие планирате да го освободите от Тампл днес в шест часа. Вашият план не беше безинтересен, но аз го усъвършенствах още повече. Искате ли да ви кажа как?
Жан Марк мълчеше.
— Идеята подкупени стражи да освободят момчето от Тампл, е един осъден на крушение план, тъй като много вероятно биха ги задържали и биха им попречили да осъществят начинанието си. Аз, напротив, смятам да го изведа навън в една каруца с дрехи за пране, когато моят стар приятел Пирар е на пост при портите. Вместо писмо за извеждането на момчето от Тампл, аз имам друго, в което се дава нареждане детето да бъде упоено и предадено под моя закрила. — Той поклати неодобрително глава. — Във вашия план има още една грешка. Гражданката Симон е вироглаво женище и със зъби и нокти би се борила, само и само да не предаде детето в ръцете на Ечеле. От мен тя, естествено, винаги е изпитвала свещен страх и боязън, така че не очаквам никакви затруднения от този вид. Аз дори ще й наредя тя самата да му даде да изпие напитката.
— Що за напитка? — попита Жулиет.
— Е, една такава, която твърде прилича на тази тук. — Той вдигна салфетката от чашата на масата до себе си. — Това тук, впрочем, е приготвено за вас, Андреас!
— Не можете да го заставите да пие нещо против волята му — изрече с пресипнал от вълнение глас Жулиет.
— Мисля, че мога. — Дюпре с мъка се изправи на крака. С чаша в едната ръка и с пистолет в другата той закуцука към тях. — Майка ми живееше в заблуждение. Андреас, изглежда, е мъж, които се оставя да го водят чувствата му. Но се уверих едва тогава, когато наистина донесе „Вихрения танцьор“, за да ви спаси живота.
Той коленичи пред тях, като изпъна настрана сакатия си крак и подаде чашата на Жан Марк.
— На, пийте! — Притисна дулото на пистолета в главата на Жулиет. — Иначе ще натисна спусъка и мозъкът й ще се разхвърчи, Бог знае в колко посоки.
На Жулиет й секна дъхът.
— Не го прави! Той и без друго ще ме убие! — извика тя сподавено.
— Но не веднага — каза благо Дюпре. — Бих искал да те накажа по същия възбуждащ начин като майка ти, маркизата!
— В такъв случай по-добре ме убий веднага!
Дюпре поклати отрицателно глава.
— Андреас, размислете добре! Възможности съществуват винаги. Ако остане жива, има шанс да си спаси живота. Ечеле би могъл да я спаси от мен. Пък и питието в чашата може да е сънотворно, а не отрова. — Той се усмихна. — И двата шанса, естествено, са крайно нищожни.
— Не пий! — умоляваше го горещо Жулиет със заклинателен поглед.
— Трябва да я изпия. — Жан Марк пое чашата от Дюпре и я погледна усмихнато в очите. — Сама виждаш, че този дявол е прав. Когато става дума за теб, аз съм мъж с чувства!
— Не — прошепна тя.
— Така или иначе, става дума за едно и също. Ако не изпия чашата, той ще ме застреля. — Той поднесе чашата към устата си. — А така получаваш някакъв шанс!
— Не искам никакъв шанс! Не, ако теб те няма! Не!
Той допря чашата до устните си и й подари усмивка, пълна с любов.
— Хайде, стига, Жулиет! Та това е само за кратко. Спомняш ли си? Всичко ме води към теб. Дори това тук!
Той изпразни чашата до дъно.
— Жан Марк!
Лицето му се сгърчи от болка, чашата падна от ръката му. Той се хвана с две ръце за гърлото. Когато се опита да каже нещо, от вътре се изтръгна ужасяващо хъркане и той падна на пода.
Жулиет се хвърли с вик към него.
— Той е мъртъв! Вие го убихте!
— Смея да се надявам. Точно това исках!
Сълзи като река потекоха по лицето на Жулиет. Тя се опита да обърне Жан Марк, но въжетата й попречиха да осъществи замисъла си.
— Отрова! Това съвсем не беше сънотворно! Това беше отрова!
— И при това много силна. — Дюпре пъхна пистолета в джоба си и отново й сложи парцала в устата. — Вие положително ще ми простите, че не мога да остана тук и да го оплаквам, но ме чака работа в Тампл. — Той се изправи и погледна отгоре към тъмната глава на Жан Марк, която лежеше върху гърдите на Жулиет. — Покъртителна гледка! Трудно ми е да ви разделя, да те напъхам отново в шкафа. — Той се затътри през стаята, като взе със себе си дървеното сандъче с „Вихрения танцьор“. — След като предам тази скъпоценност на майка ми, утре ще дойда пак, за да се отървем от Андреас. После ще се заловим с твоето възпитание.