Изкуплението на Алтал
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Алтал». Краткое содержание книги:
— Те са важни мъже с важни мисли в главите, Алтал — каза Вендан. — Не бихме могли да си позволим да ги занимаваме с такива дреболии.
— Виждам, че си въплъщение на учтивостта, капитан Вендан — каза Алтал и се засмя. — Господа, ще държим връзка, а междувременно се занимавайте с войната си.
— Вече започват да се отчайват — каза сержант Халор. Стоеше до южния прозорец на кулата. — По селата няма нищо за ядене. Ако не успеят да превземат някой град, и то скоро, ще започнат да измират от глад. Може би ще е добре да докараме Лейвон и неговите хора зад стените на Кадон. Имай грижата за това, Елиар.
— Слушам — отвърна Елиар и отдаде чест.
— Аз ще го придружа — каза Алтал и също отдаде чест. — Вижданията за света на княз Лейвон и херцог Олкар малко се различават, така че между тях биха могли да възникнат търкания.
— Малко? — промърмори Андина. — Смятате ли, че княз Лейвон има и най-бегла представа за значението на думата „дипломация“?
— Лейвон е наистина доста непосредствен — съгласи се Халор.
— Аз ще имам грижата всичко да е наред — увери ги Алтал. — Елиар, да вървим.
— Готов съм — отвърна младежът. — Неговият род се намира в югозападното крило на Дома.
— Как се спогаждате с Андина? — обърна се Алтал към младия си приятел, когато започнаха да слизат по стълбището.
Елиар погледна към тавана и попита:
— Помниш ли как преди време изпитвах непрестанен глад?
Алтал се засмя.
— Естествено. Тогава се боях да те вкарвам в гори, тъй като ако случайно задремех, можеше след като се събудя да установя, че си изял дърветата.
— Е, това е малко пресилено — възрази Елиар.
— Да де, но малко — пак се засмя Алтал.
— Андина успя почти да ме излекува от този постоянен глад. Вече има моменти, когато гледката на храна ме отвращава. Винаги, когато я видя, тя държи нещо за ядене и е готова да ми го пъхне в устата.
— Тя те обича, Елиар, а според мозъците на някои жени, както и на всички птици, храненето е израз на любов.
— Сигурно си прав, но понякога ми се иска да открие други начини да покаже обичта си.
— Уверен съм, че ще открие такива начини, Елиар. Засега обаче Двейя продължава да затиска капака на тенджерата. Когато капакът затропа, ще трябва да внимаваш.
Елиар се изчерви.
— Не искаш ли да говорим за нещо друго?
— Разбира се, Елиар, разбира се — отвърна Алтал. Беше му забавно. — За времето може би?
Продължиха по коридора и след малко стигнаха югозападното крило на Дома. Там откриха рода на Лейвон. Хората продължаваха да вървят по коридора: лицата им бяха безизразни.
— В момента си въобразяват, че се намират в подножието на южен Кагвер — тихо каза Елиар. — Еми ми обясни как трябва да подготвя разума им преди да ги прехвърля от едно място на друго. Не съм сигурен как точно успява да го прави, но след като им кажа, че нещо вече се е случило, тя го фиксира в паметта им и те го запомнят като нещо, което действително са преживели. Тя много държи на имената на местностите. Каза ми винаги да съм точен в това отношение. Когато назова името на местността, хората я виждат и остават със спомена, че са им били необходими месец или два, за да я достигнат.
— И аз предполагах, че използва подобен механизъм. Значи държи много на точното название на местността, така ли?
— Да. И ми обясни защо. Останах с чувството, че ако не кажа името на местността, хората, на които говоря, няма да могат дори да я видят.
Малко след това ги заведоха при княз Лейвон.
— Какво правиш тук, управителю Алтал? — попита князът.
— Идвам при теб — отвърна Алтал.
— Радваме се, че ви открихме — побърза да се намеси Елиар. — Вървели сте по-бързо, отколкото очаквахме. Град Кадон е разположен точно зад ей онзи хълм и тъй като вие сте най-близо до него, сержант Халор иска да подсилите тамошния гарнизон. Нашествениците са само на два дни от града и по всяка вероятност ще го обсадят. Имахте ли си някакви неприятности по пътя?
— Не се случи нищо особено — отвърна Лейвон. — Кантонците, изглежда, са се увлекли в нашествието. Не срещнахме нито един, докато прекосявахме територията им. Какво става с войната? Не съм чул никакви новини.
— Нашествениците са раздразнени — каза Алтал. — Войските на Смегор и Таури опожариха нивите, така че ги оставиха без храна.
— Не предполагах, че Смегор и Таури ще се сетят за такова нещо.
— Не се сетиха те. Сетиха се техните военачалници.
— Да де, трябваше да се сетя. Колко са надеждни стените на Кадон?
— Станаха по-надеждни, след като сержант Халор направи няколко предложения за укрепването им — отвърна Елиар.
— Това е в стила на Халор — сухо каза Лейвон. — Предполагам, че иска просто да удържа града.