Снежната кралица [The Snow Queen-bg]

— Да не би да искаш да ни кажеш — възкликна Хованес, — че ние изтребваме една интелигентна раса?

Тя кимна, очите й се сведоха надолу, докато говореше с леко натъртване на думите.

— Без да знаете, разбира се. — Тя си спомни видените тела на морския бряг. — Сигурна съм, че никой в тази стая, никой член на Съвета на Хийгемъни няма да позволи да продължи да се извършва такова нещо. — Тя погледна съзнателно към най-стария носител на значката между тях — един мъж, който изглеждаше навлязъл в шестдесетте, но който сигурно отдавна ги беше надхвърлил, благодарение на водата на живота. — Но някой някога е знаел, защото ние знаем за водата на живота. — Ако този е знаел за нимфите, то с нищо не го показа. Тя неочаквано се зачуди защо очакваше точно той да се издаде.

— Значи ти предполагаш — подхвана един друг кареумовец, — че нашите предци съзнателно са скрили истината, за да ползват водата на живота? — Тя схвана, че върху предците се стовари бремето на още едно обвинение, и разбра, че беше направила погрешна стъпка. Критикуването на предците на кареумовците беше като обвинение на нейния народ в кръвосмешение.

Но тя кимна твърдо и упорито.

— Някой го е направил, да, сър.

Хованес отпи от стъклената си чаша и каза тежко:

— Това са изключително грозни и неприятни обвинения, които могат да бъдат повдигнати в такова време, командир Палу Тийон.

Тя кимна отново.

— Да, ваше благородие. Но аз не мога да очаквам по-подходяща аудиенция за въпрос от такова важно естество. Ако това е вярно…

— Кой отправя обвинението? Какво доказателство може да приведе?

— Един чуждестранен на име Енгенит. Той има плантация върху подарена му земя тук, на Тийумат.

— Енгенит? — Директорът на комуникациите се почеса по ухото и се усмихна подигравателно. — Онзи ренегат? Той е готов да твърди всичко, за да навреди на доброто име на Хийгемъни. Всички в правителството знаят това. Единственото внимание, което той заслужава от теб, командир, е една килия в затвора.

Джеруша се усмихна.

— И аз някога мислех така. Но той твърди, че тази информация му е дадена от една сибила. Това може лесно да се потвърди, като се запита друга сибила.

— Аз няма да уроня честта на моите предци чрез един такъв обиден акт! — промърмори един от членовете на Съвета.

— На мен ми се струва — Джеруша отново се наведе напред, — че бъдещето на народите на този свят, хора и нехора, трябва да бъде много по-важно от репутацията на кареумовците, които преди едно хилядолетие са били просто прах. Ако е извършено беззаконие, нека то да бъде признато и коригирано. Ако отминем масовото убийство тук, ние ще бъдем толкова лоши, колкото самата Зимна кралица. — Слисана от думите, които чу да излизат от собствената си уста, тя си спомни кой ги бе втълпил в ума й.