Децата на капитан Грант

Болшинството вождове намерили, че покровителството струвало много скъпо и отказали да го приемат. Но обещанията и подаръците оказали повече въздействие над диваците, отколкото големите думи на капитан Хобсън, и владичеството било потвърдено. Какво се беше случило от тази 1840 година до деня, когато „Дънкан“ напусна Клайдския залив? Нямаше нищо, което Жак Паганел да не знаеше и което да не беше готов да разкаже на другарите си.

— Госпожо — отговори той на въпросите на леди Елена, — ще ви повторя това, което вече имах случай да ви кажа, а именно, че новозеландците са едно храбро население, което отстъпило за момент, се противопоставя педя по педя на нахлуването на Англия. Племената на маорите са организирани подобно на древните шотландски кланове. Това са големи фамилии, начело на които стои един вожд, на него всички са длъжни да се подчиняват. Мъжете от тази раса са горди и смели, едните едри, с гладки коси, наподобяващи малтейците или евреите от Багдад, от висша раса, а другите, по-дребни, набити, прилични на мулатите, но всички са здравеняци, високомерни и войнолюбиви. Те имат един прочут вожд по име Хихи, един истински Версенжеторикс. Вие не трябва да се учудвате, ако войната с англичаните продължи върху територията на Ика-на-Мауи безконечно, защото там живее известното племе уайкатос, което Уйлям Томпсън е повел в борба за защита на земята си.

— Но нима англичаните — запита Джон Мангле — не са господари на най-важните точки в Нова Зеландия?

— Несъмнено, драги Джон — отговори Паганел. — След като капитан Хобсън стъпил във владение и станал губернатор на острова, малко по малко били основани от 1840 до 1862 година в най-добрите области девет колонии. Оттук и девет провинции: четири на Северния остров — провинциите Окленд, Таранаки, Уелингтън, Хокс бей, и пет на южния остров — провинциите Нелсън, Малбъръ, Кентърбъри, Отаго и Саутленд, с общо население към 30 юни 1864 година сто и осемдесет хиляди триста четиридесет и шест души. Навсякъде възникнали големи търговски градове. Когато стигнем в Окленд, вие ще се възхитите от местоположението на този южен Коринт, който господствува над своя провлак, препречен като мост над Тихия океан, и брои вече дванадесет хиляди жители. На запад — Ню Плимът, на изток — Ахухири, и на юг — Уелингтън са вече цветущи и много посещавани градове. На остров Тавай-пуна-му вие ще имате избор между Нелсън, това Монпелие на южното полукълбо, тази градина на Нова Зеландия, Пиктън, при пролива Кук, Крайстчърч, Инверкаргил и Дънидин, в богатата провинция Отаго, където се стичат златотърсачи от цял свят. И забележете, че това не са колиби или селища на туземци, а истински градове с пристанища, катедрали, банки, докове, ботанически градини, природонаучни музеи, дружества за аклиматизация, вестници, болници, благотворителни дружества, философски институти, франкмасонски ложи, клубове, певчески дружества, театри и палати за всемирно изложение, също както в Лондон или Париж! И ако не ми изневерява паметта, сега, в 1865 година, а може би и в момента, в който ви говоря, индустриални произведения от цял свят са изложени в тази страна на човекоядци!