Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
— И ти смяташ, че ще се опитат да навредят на теб? — попита Баир и Егвийн кимна.
— Ако разберат, че съм тук… Ако зависи от тях, няма да ме оставят на свобода. Елайда няма да иска Ранд да слуша никоя друга освен нея. — Баир и Амис се спогледаха мрачно.
— Тогава отговорът е прост. — Сорилея го изрече така, сякаш отдавна беше решено. — Ще останеш тук при шатрите и те няма да те намерят. Мъдрите отбягват Айез Седай, тъй или иначе. Ако останеш при нас още няколко години, от теб ще стане чудесна Мъдра.
Егвийн едва не изтърва чашката си.
— Ласкаете ме — отвърна тя предпазливо, — но рано или късно ще трябва да си замина. — Сорилея не изглеждаше много убедена. Егвийн се беше научила донякъде да държи на своето пред Амис и Баир, но виж, Сорилея…
— Не скоро, струва ми се — каза й Баир с усмивка, която да притъпи жилото. — Все още имаш твърде много да учиш.
— Да, и при това гориш от нетърпение да се върнеш към него — добави Амис. Егвийн се постара да не се изчерви и Амис се намръщи. — Странно изглеждаш. Да не си се претоварила тази сутрин? Бях сигурна, че си се възстановила напълно…
— Възстанових се — отвърна нетърпеливо Егвийн. — Наистина. Не съм имала главоболие от дни. Просто тичах насам и… А и не закусих добре.
Сорилея махна с ръка на Родера.
— Донеси меденки, ако са останали, сирене и каквито плодове намериш. — После сръга Егвийн в ребрата. — Една жена трябва да поддържа малко плът по себе си. — Казано от жена, която изглеждаше така, сякаш я бяха оставили да стои на слънце, докато плътта й изсъхне, това не изглеждаше особено убедително.
Егвийн се притесняваше, че могат да превърнат предложението на Сорилея да остане при шатрите в изрична заповед. Това не можеше да се избегне. Не можеше да избегне петдесетина чифта очи, освен ако не останеше в палатката си. Обаче как пътуваше Ранд? Мъдрите щяха да направят всичко, което е необходимо, стига то да не засяга джи-е-тох: Мъдрите имаха навика да го тълкуват различно, но държаха на своето тълкуване също толкова упорито, колкото всички други айилци. Светлина, Родера например беше Шайдо, една от хилядите пленени в битката, която бе изтласкала Шайдо от града, но Мъдрите се отнасяха с нея не по-различно, отколкото с всеки друг гай-шайн, и доколкото Егвийн разбираше, Родера се държеше не по-различно от всеки друг гай-шайн, до най-малката дреболия. Срещу джи-е-тох нямаше да тръгнат, колкото и да се наложеше.
За щастие, тази тема не се повдигна. За нещастие, постави се отново въпросът за здравето й. Мъдрите не познаваха Церителството, нито знаеха как може да се провери нечие здраве с помощта на Силата. Но вместо това го изпитваха със свои средства. Някои от тях й бяха познати от времето, когато се беше учила при Нинив за Премъдра: като се взираха в очите й и прослушваха сърцето й с куха дървена тръбичка. Други бяха определено айилски. Трябваше да допира пръстите на краката си, докато главата й се замае; да подскача на място, докато й се стори, че очите й ще изхвръкнат, и да тича около палатките на Мъдрите, докато пред очите й не заиграят светулки, след което някоя гай-шайн да я залее с вода, да изпие колкото може и да продължи да тича. Айилците страшно много залягаха на човешката твърдост и воля. Ако се забавеше с една стъпка, ако се олюлееше и спреше преди Амис да й каже, че може, щяха да решат, че в края на краищата здравето й не се е възстановило достатъчно.
Когато Сорилея най-сетне кимна и каза: „Здрава си като същинска Дева, момиче“, Егвийн се олюляваше и едва си поемаше въздух. Една Дева нямаше да се олюлява така, беше сигурна. Въпреки това изпита гордост. Никога не се беше смятала за мекушава, но знаеше много добре, че преди да започне да живее с айилците щеше да падне по очи още по средата на изпитанието. „Още една година — помисли си тя — и няма да отстъпвам на никоя Фар Дарейз Май.“
Глава 25
Като мълния и дъжд
На сутринта Егвийн се събуди освежена. Малко след това обаче, още преди да закуси, я повикаха Мъдрите — щяла да закуси с тях, а и трябвало да я питат някои неща. За сестрите й!
След толкова месеци на Егвийн не й беше нужно да се замисля, за да разбере, че става дума за пратеничеството от Кулата.
— Ще ви кажа каквото мога — каза тя. — Руарк какво каза?
Оказа се, че бяха шест Айез Седай, две от тях Червени — Егвийн не можеше дори да повярва, че Елайда ще си позволи да изпрати дори една — но поне начело на пратеничеството беше Сива. Мъдрите извърнаха очи към нея веднага след като бяха изброени имената на шестте.