Джонатан Стрейндж и мистър Норел

В уречения час мистър Норел влезе при премиер-министъра и му изложи плана си. Когато свърши, лорд Ливърпул се намръщи.

— Но магическото право отдавна не се прилага в Англия — каза Негова светлост. — Нямаме адвокати, подготвени да практикуват в такъв съд. Кой ще поема делата? Кой ще съди?

— А! — възкликна мистър Норел и извади дебела връзка листа. — Радвам се, че Ваша светлост задава толкова уместни въпроси. Изготвил съм документ, който описва работата на съда на Петте дракона. За жалост, в познанията ни за това има много пропуски, но аз съм предложил начини, по които можем да възстановим изгубеното. Използвал съм за модел духовните съдилища на Дружеството на юристите цивилисти. Както Ваша светлост ще види, предстои ни много работа.

Лорд Ливърпул погледна листата хартия.

— Твърде много работа, мистър Норел — отсече той.

— О, но тя е необходима, уверявам ви! Крайно необходима! Как иначе ще уреждаме магически въпроси? Как ще се предпазваме срещу зли магьосници и техните слуги?

— Какви зли магьосници? Магьосниците сте само вие и мистър Стрейндж.

— Е, така е, но…

— В настоящия момент чувствате ли се зъл, мистър Норел? Има ли наложителна причина британското правителство да учредява отделен правораздавателен орган, който да контролира злите ви наклонности?

— Не, аз…

— Или може би мистър Стрейндж проявява силна склонност да убива, мами и краде?

— Не, но…

— В такъв случай ни остава само този мистър Дролайт, който, доколкото мога да съдя, дори не е магьосник.

— Но престъпленията му са от магически характер. Според английското законодателство той трябва да бъде изправен пред съда на Петте дракона — това е мястото за него. Ето наименованията на престъпленията му — мистър Норел сложи още един списък пред премиер-министъра. — Лъжемагия, зла умисъл и недобросъвестна педагогика. Никой общ съд не е компетентен да се произнесе по тях.

— Несъмнено. Но както вече отбелязах, няма кой да разглежда делата.

— Ако Ваша светлост погледне на страница четиридесет и втора от бележките ми, там предлагам да наемем съдии, адвокати и следователи от Дружеството на юристите цивилисти. На тях ще мога да обясня принципите на тавматургичното право — ще отнеме не повече от седмица. Освен това мога да им заема слугата си Джон Чайлдърмас за времето, докато трае процесът. Той е много образован човек и лесно ще им обясни къде грешат.

— Какво? Съдиите и адвокатите ще получават наставления за работата си от ищеца и неговия слуга! В никакъв случай! Правосъдието не допуска подобно нещо!

Мистър Норел примигна.

— Но как иначе мога да бъда сигурен, че няма да се появи друг магьосник, който да оспори авторитета ми и да ми се противопостави?

— Мистър Норел, в задълженията на съда — на никой съд — не влиза налагането на нечие мнение над останалите! Нито в магията, нито в която и да било друга област на живота. Ако другите магьосници мислят различно от вас, вие трябва да се борите с тях. Трябва да докажете превъзходството на твърденията си, тъй както аз правя в политиката. Трябва да спорите, да публикувате и да практикувате магията си и да се научите да живеете като мен — в обстановка на непрекъсната критика, опозиция и цензура. Това, сър, е английският начин на живот.