Горещата конспирация
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Славянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Горещата конспирация». Краткое содержание книги:
— На носа ти.
На горния етаж, в просторната зала на комуникационния център петимата експерти и недоумяващият Прайс се бяха струпали около компютъра на подиума, който Кампион бе поел от Грийнуолд.
— Символите Бе и еМ са включени в прогресия, в която делението ги прави еквивалентни — разсъждаваше на глас Арън.
— Барон Матарезе — обясни Камерън, — върховният исполин и източник на всичко, с което разполагаме. Той никога не напуска съзнанието на Матарайзен. Маниакална цел, която този луд се чувства длъжен да следва.
— Нека започнем… много внимателно — добави Грийнуолд. — Ще се ограничим върху параметрите, с които разполагаме, и ще си поиграем с уравнението, по всяка вероятност в геометрична прогресия.
— Но защо? — попита Камерън.
— Защото трета, четвърта и пета степен противоречат на логиката. А нелогичната логика може би е в основата на кодовете, използвани от Матарезе.
— Не те разбирам, Арън.
— Аз самият не разбирам напълно, Кам. Правя догадки.
Двайсет и шест минути по-късно пръстите на Грийнуолд заудряха с още по-голяма скорост, и ето че внезапно многоцветната карта на света, окачена на стената, оживя. Десетки мигащи червени светлинки изпълниха полето. Сякаш огромната карта бе заживяла свой живот, бе заявила присъствието си и не допускаше да бъде пренебрегната. Ужасяваща, властно хипнотизираща гледка.
— Всемогъщи Боже! — прошепна Лезли, втренчена в дисплея, докато Кампион заедно с останалите пристъпи напред, сякаш не вярваше на очите си.
— Какво ще рече това, Арън? — попита Прайс.
— Предполагам, каквото ще се случи, ще обхване тези пулсиращи точки… Доближаваме се до целта. Някъде в тия машини се крият отговорите.
— Продължавай, моля те.
— Разпечатка! — викна Кампион, който се бе върнал пред компютъра си. При тази неочаквана тревога всички настръхнаха. — Mon Dieu, принтерът сам се задейства, нищо не съм пипал!
— Грешката не е твоя, Пиер — рече Грийнуолд. — Препълнил си буфера и това е задействало принтера. Какви са данните?
— Сектор двайсет и шест — започна французинът, който се опитваше да чете гърчещата се разпечатка. — Първа фаза стартира. Очаквани просрочени плащания, банкрути, преустановяване на дейността: за трийсет работни дни, четири едно, три нули.
— Някаква индикация за това кой е секторът под този номер?
— Трябва да е отбелязан на картата — обади се подполковник Монтроуз, като посочи стената с мигащите светлини. — Ето една точка, свети в синьо, на западния бряг на Съединените щати.
— Права е — рече Камерън. — Това е районът на Лос Анжелис.
— Нещо, което да ни насочи към датата, Пиер?
— Много повече. Две седмици и пет дни, броено от днес.
— Събудете останалите от екипа! — нареди Грийнуолд, като се обърна към колегите си. — Лезли, ти и Пиер заставате пред компютрите си и започвате да набирате всички негови кодове, които сме открили. Като свършите, аз ще се включа аналогово.
— Какво каза? — сепна се Прайс.
— На нашия жаргон това ще рече избирателно свързване на апаратурата. Всъщност е много просто, макар да се прави рядко. Използваш основен кабел и свързваш модемите към централна база. — Арън обясни, че тъй като разполагаха с частични кодове, може да спестят време, като ги свържат, тоест да включат и допълнителни компютри.
Чувството, че времето неумолимо напредва, нарастваше с всяка минута; цялата група заработи на пълни обороти. Нетърпението достигна връхна точка, когато втори и трети принтер заработиха, сетне и други, и ето че навсякъде взеха да се гърчат разпечатки. Часовете се нижеха, умората прерасна в еуфория. Бяха ли отключили тайните на Матарезе?
В дванайсет и десет на обед Арън Грийнуолд се изправи иззад компютъра на подиума и заговори.
— Чуйте ме всички. Запазете тишина, моля ви и ме изслушайте. В този момент разполагаме с повече материал, отколкото сме в състояние да възприемем, но трябва да смелим една огромна част. Предлагам да съберем каквото имаме до момента, да го сортираме по източници, да изнесем схванатите си сгърчени тела от тия убийствени столове и… да започнем да четем отново!
В три и половина следобед, близо дванайсет часа след първия пробив, огромната купчина хартия, излязла от принтера, бе систематизирана и групата специалисти се събра в приемната на първия етаж, за да изложи общите си заключения.
— Ужасяващо е и в същото време, трагично недостатъчно — започна Пиер Кампион. — Гибелна финансова вълна ще залее индустриалните нации. Буквално милиони хора ще загубят работата си, компании и корпорации ще рухнат.
— На този фон депресията от края на двайсетте ще изглежда като вълничка в детско басейнче — добави американецът.