Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл

Всички погледи се обърнаха към нея и я накараха да се свие.

– Да, скъпа? – каза Арейн.

– Ами това – изписка Мелни, поглеждайки към Аманвах, – аз си мислех, че музиката и танците са против...

– Евджанския закон? – попита Аманвах. – В моята страна, да. Но аз сега съм от племето на Хралупата – тя се изкиска – и съм дживах на жонгльор. Това изисква известна... промяна във възгледите. – Красиянката се усмихна. – Баронът на Хралупата на дърваря е велик кай’шарум, а семето му се пилее по земята. Колкото по-скоро си намери дживах ка, която да му дари синове, толкова по-добре. За мен е чест да участвам във вашия северняшки ритуал по ухажването. Редом до съпруга ми ще мога да го наблюдавам, без да е неприлично.

Арейн забеляза Джейсън Златния тон – който полагаше всички усилия да стои колкото се може по-надалеч – и го привика с кривия си пръст.

– Отърва се от ергенския бал, Джейсън – каза херцогинята майка, когато вестителят се приближи до нея. – Роджър и съпругите му ще се заемат с музиката.

– Но, Ваша Светлост – избъбри Джейсън, – аз определено съм по-компетентен...

Арейн се засмя.

– По-компетентен от Полухват, магьосника с цигулката от Хралупата? Бъди благодарен, че ще ти отнеме само тази работа.

Очите на Джейсън се разшириха, но той знаеше, че е най-доб­ре да не спори. Арейн може и да беше глупав стар прилеп, но станеше ли дума за кралски балове, властта ѝ беше абсолютна.

– Мисля, че е време да заемем местата си – каза Арейн. – Ела, Мелни, помогни на старата жена. – Херцогинята подхвана свекърва си под ръка и Арейн се облегна на нея, отправяйки се към масата им.

Останалите ги последваха към местата си, но Роджър не се сдържа и завъртя ножа в раната.

– Погледни го от към хубавата страна – каза той на Джейсън, – поне в гилдията вече ще спрат да те наричат Второгласния. – Жонгльорът се усмихна. – Втора цигулка звучи много по-добре.

Джейсън оголи зъби, но Роджър се престори, че не го забелязва, стисна по-здраво ръката на Аманвах и я поведе към столовете им.

– Не постъпваш мъдро, като провокираш кръвните си врагове, съпруже – каза тя. – По-добре ги карай да си мислят, че омразата ти се е поохладила, преди да нанесеш удара си.

– В отмъщението няма нищо мъдро – отвърна Роджър. – Но няма да разчитам, че Джейсън ще си плаща в отвъдното за това, което ми причини. Искам да го видя как страда в този живот, а това означава да унищожа нещата, които са му най-скъпи.

– Гордостта му – предположи Аманвах.

– Репутацията – каза Роджър. – Нищо няма да нарани Златния тон по-дълбоко от това, да бъде известен като втория най-добър.

1 Inn – хан (англ.). – Б. пр.