Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
Аманвах заби нокти в крака му, привличайки вниманието му към себе си, и се наведе да прошепне в ухото му:
– Ако си приключил с развличането на тази блудница, съпруже, аз имам няколко въпроса.
– Тази „блудница“ е херцогинята на Анжие – рече Роджър.
Аманвах изгледа презрително Мелни. Херцогинята ѝ се усмихна невинно.
– Това съм го виждала и преди. Мъж, който не може да се плоди, кара своята дживах ка да му води все по-млади и по-глупави невести, като се интересува повече от самия акт, отколкото от резултата. Единствената разлика тук е – тя кимна към Арейн, – че неговата майка изпълнява ролята на дживах ка и той посрамва невестите си, като се развежда с тях, преди да си вземе нови.
– Това е... – Роджър се поколеба. – Всъщност доста точно. Но е по-добре да не чуват, като го казваш. Ние, северните „диваци“, не говорим толкова свободно за тези неща.
Аманвах го погали по ръката, но някак снизходително, като човек, който гали домашното си животно.
– Значи, нашата работа е да те цивилизоваме.
Роджър смени темата.
– Какви въпроси?
Аманвах кимна към дъното на масата. Чинийките с десерта бяха разчистени и прислужниците разливаха вино. Няколко второстепенни придворни, които не бяха успели да си осигурят място на масата, бяха допуснати в залата. Появи се Колив и облегна гръб на стената зад Аманвах. Не му разрешаваха да носи открито оръжия в двореца, но Роджър знаеше, че това не го правеше по-неспособен да защитава господарката си.
Седящият в дъното на масата Джейсън Златния тон беше обграден от група подмазвачи, но сега от двете му страни стояха две едри познати фигури, при вида на които Роджър усети как в гърлото му засяда буца.
– Онези двамата носят шарени дрехи, но всъщност са телохранители, нали? – попита Аманвах.
Роджър кимна.
– Ейбръм и Сали. В най-добрия случай сносни музиканти; Джейсън ги кара да пеят втори глас и да чупят кости.
Аманвах не изглеждаше изненадана.
– Сред костите на почитаемия ми съпруг има ли такива, които са били счупени от тях?
– Виждала си белезите ми, дживах ка – отвърна Роджър. – Не всичките са от нокти на алагай.
Малко по-късно Арейн се изправи, последвана след миг от останалите край масата. Лийша и Мелни я подкрепяха от двете страни, докато тя поведе всички жени към вратата.
– Какво е това? – попита Аманвах.
– Херцогинята майка ще развлича жените през остатъка от вечерта – отвърна Роджър. – Мъжете ще отнесат виното си в приемната на херцога и ще попушат.
Аманвах кимна и позволи на Роджър да дръпне стола ѝ назад.
– Вземи Колив с теб.
– Категорично не – отвърна Роджър. – Създателят го обича, но този мъж сериозно ще възпрепятства способността ми да играя пред тълпата, а това са могъщи хора, дживах ка. Трябва да ги изиграя точно както трябва.
Аманвах го погледна със съмнение, но миг по-късно се появи Гаред и Роджър посрещна доволно спасението си.
– Графът каза, че ще отидем да пушим.
Той зачака Роджър да се присъедини към него. Беше настанен между обещаващи млади благороднички, но почти цялата вечер беше прекарал в мълчание.
– Ще бъда с Гаред Кътър – каза той на Аманвах. – Само глупак би се осмелил да ме заплаши.
Удовлетворена, Аманвах тръгна след жените, подбирайки по пътя си Сиквах и Кендал.
Гаред въздъхна дълбоко.
– Толкова ли е зле? – попита Роджър.
– От парфюма на Карийн ме заболя главата – каза Гаред. – Все едно че е изляла цяла кофа върху себе си. И говори като мишка. Трябваше да се навеждам към нея, за да чувам, и носът ми се задръстваше от смрадта.
– Вероятно е шепнела, за да те накара да се наведеш и да ѝ огледаш деколтето – каза Роджър.
– А Дини беше още по-зле – продължи Гаред. – Искаше да говорим единствено за поезия. Поезия! Нощ, аз даже не мога да чета! За какво да си говоря с такива префърцунени дамички?
Роджър се засмя.
– Няма значение. Тези жени сигурно отчаяно се опитват да впечатлят ергена барон от провинция Хралупата. Казвай каквото искаш. Хвали се колко демони си убил или говори за коня си. Няма значение. Те все така ще се смеят и въздишат.
– Щом няма значение какво ще кажа, какъв е смисълът от тези разговори? – попита Гаред.
– За да минава времето. Тези хора не са прекарали и един ден в тежка работа, Гар. Разполагат с предостатъчно време за поезия и парфюми.
Гаред се изплю. Един от прислужниците го изгледа, но мъдро си замълча. Гаред поне придоби смутено изражение.