![Друговремец [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/2/3/drugovremec-bg-download.jpg)
Друговремец [bg]
- Автор: Гэблдон Диана
- Серия: Друговремец #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- ISBN: 9789542928546
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Друговремец [bg]». Краткое содержание книги:
„ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЗАБАВНА... прекрасни фантастични приключения, романтика, секс... идеално четиво за бягство от ежедневието.“ — ,, Сан Франсиско Кроникъл “
„Габалдон развива изкусно характерите и създава плътна атмосфера. на страниците на тази книга историята оживява за сетивата.“ — „Дейли Нюз “ (Ню Йорк)
„РОМАН, КОЙТО ТЕ ПОГЛЪЩА. смесица от история, романтика и приключение.“ — „ Синсинати Поуст “
„СМАЙВАЩ!“ — „Лос Анджелис Дейли Нюз “
„Пиршество за любителите на шотландската история, на героичните приключения и любовния роман.“ — „Киркъс Ривюс “
„ИНТРИГУВАЩ. поглъщащ. когато затворите последната страница, ще ви е трудно да се разделите с героите.“ — „Дейли Прес “ (Нюпорт Нюз)
„ОСТРОУМЕН. и богат чувствен романс и историческо приключение.“ — „Анистър Стар “
„Габалдон показва не само усет към фактологичния детайл, но и способност да създава запомнящи се характери и въздействащи еротични сцени.“ — „Лоукъс“
„ИЗПЪЛНЕН С ВЪОБРАЖЕНИЕ И НАПРЕЖЕНИЕ. първият роман на Габалдон позволява на читателя да се потопи в реалността на XVIII век, видяна през очите на жена от XX век.“ — „ Форт Лодърдейл Сън Сентинъл “
„ИЗКЛЮЧИТЕЛНО КОЛОРИТЕН. Диана Габалдон е роден разказвач, който ще ви остави без дъх. Тя пренася читателя в друго време с лекотата на ерудиран историк, а след това вдъхва живот на героите така, че ще повярвате, че наистина съществуват.“ — „Рейв Ривюс“
- Няма нищо. - Ногцга бе студена и безмълвна. Сякаш на света бяхме само ние. - Идвай в леглото. Сигурно и ти замръзваш.
Той се плъзна до мен и се сви до гърба ми. Погали ме от врата до раменете, после продължи с извивките на гърба ми и по-надолу.
- Мо дюин - изрече тихо. - Но сега си мо аиргеадак. Сребърната ми. Имаш луна в косата, а кожата ти е бяло кадифе. Калман геал. Бяла гълъбица.
Притиснах се към него подканящо, а той се настани с въздишка, докато твърдостта му ме изпълваше. Държеше ме здраво към гърдите си и се движеше с мен, бавно, дълбоко. Ахнах слабо и той отпусна хватката си.
- Съжалявам - промълви. - Не исках да те нараня. Но искам да съм в теб, да остана в теб, дълбоко в теб. Искам със семето си да ти оставя усещането, че съм бил в теб. Искам да те държа в прегръдките си до съмване и да си тръгна, докато спиш, и още да усещам формите ти в ръцете си.
Притиснах се по-плътно.
- Няма да ме нараниш.
След като Джейми си тръгна, ме налегна тегоба. Грижих се за пациенти в лечебницата, ровех по градините и се разсейвах, като се шляех из библиотеката на Колъм, но цялото това празно време ми тежеше.
Вече от две седмици бях сама, когато срещнах Лери в коридора пред кухните. Предните дни я заглеждах скришом, след като станах свидетел на паниката й пред покоите на Колъм. Изглеждаше относително весела, макар и все още да й личеше напрегнатостта. Разсеяна, лесно менеше настроението си - нищо чудно, горкото дете.
Но този ден изглеждаше превъзбудена.
- Госпожо Фрейзър! Имам съобщение за вас.
Вдовицата Дънкан й казала, че е болна и искала да ме види.
Поколебах се, защото си спомних предупреждението на Джейми, но двойната сила на съчувствието и отегчението ме засили към селцето още след час, с кутията с лекарства на седлото зад мен.
Домът на Дънкан излъчваше изоставеност, безредие, плъзнало през цялата къща. Никой не ми отвори, когато почуках, а щом отворих вратата, антрето и всекидневната тънеха в книги и мръсни чаши, смачкани черги и прах по мебелите. Не се появи прислужник, когато подвикнах, а кухнята беше празна и в същия безпорядък като цялата къща.
Все по-не спокойна, се качих на втория етаж. Спалнята също беше празна, но дочух слабо протътряне от килера за алкохол оттатък площадката.
Вътре Гейли се бе изтегнала на удобен стол, подпряла крака на тезгяха - пияна. На тезгяха имаше чаша и гарафа, а стаята миришеше на бренди.
- Какво има? - попитах. - Не си ли болна?
Тя ми се оцъкли изумена.
- Болна? Аз? Не. Всички слуги си тръгнаха, в къщата няма храна, но има много бренди. Ще пийнеш ли?
Тя се обърна към гарафата. Сграбчих я за ръкава.
- Не си ли искала да ме видиш?
-Не.
- Защо тогава... - Отвън се чу далечно боботене, като мърморене на великан. И преди го бях чувала и тогава дланите ми се бяха изпотили при мисълта да се изправя срещу тълпата, от която идеше.
Обърсах ръце в полата си. Боботенето наближаваше и нямаше нито време, нито нужда от въпроси.
1 Цитат от четвърто действие на шекспировата трагедия Макбет. Фразата завършва със „...значи, злото е на път!“. - Бел. прев.
2 „Благодаря, приятелю“. - Бел. прев.
3 Borago officinalis, познато като „лечебна краставица“ е едногодишна билка идваща от Сирия.
25. МАГЬОСНИЦА ЖЕНА ДА НЕ ОСТАВИШ1
Навлечените с грубо сукно рамене пред мен се разделиха, но от другата страна имаше само тъмнина. Лакътят ми се удари в нещо дървено и ръката ми изтръпна. Някой грубо ме изблъска през някакъв праг. Паднах по очи в черна смрад, оживяла от движението на невидими форми. Изпищях и размахах крайници, опитвайки се да се откопча от безбройните крачка и нападението на нещо по-голямо, което проскимтя и ме халоса здраво по бедрото.
Успях да се претърколя, но след по-малко от метър се ударих в пръстена стена и върху главата ми се посипа дъжд от пръст. Сгуших се до нея, опитвайки се да сподавя собственото си хълцане, за да чуя какво още е затворено с мен в смрадливата дупка. Беше голямо, дишаше тежко, но не ръмжеше. Прасе?
- Кой е? - разнесе се глас от пълния мрак, уплашен, но силен, предизвикващ. - Клеър, ти ли си?
- Гейли! - възкликнах и опипом се примъкнах към нея, докато сключим пръсти. Прегърнахме се здраво и се залюляхме в полумрака.
- Тук има ли и друго, освен нас? - попитах, като се оглеждах предпазливо. Дори вече свикнала с мрака, не виждах почти нищо. Някъде отгоре идваха слаби лъчи, но сенките край нас стигаха поне до раменете ни - почти не виждах лицето на Гейли, само на сантиметри от моето.