Пътят на кинжала

Двете при това стояха заметнати с пелерините си, до момента в който ще могат да се пъхнат в леглото. „Новият палешник“ определено не беше нов — гипсовата мазилка на стените се беше пропукала и отвън се промъкваше леден въздух.

Самата стая беше мъничка и сандъците и натъпканите им вързопи почти не оставяха място за друго освен за леглото и един умивалник. Елейн знаеше, че трябва да се представи подобаващо в Кемлин, но понякога се чувстваше гузна от това, че вещите й се карат от товарни животни, докато повечето от останалите трябваше да се задоволят с това, което носеха на гърбовете си. Нинив определено не проявяваше никакво съжаление заради собствените си сандъци. На път бяха вече от шестнадесет дни, пълната луна зад тясното прозорче блестеше върху бялата снежна завивка, която щеше да направи пътуването им утре бавно дори ако небето останеше чисто, и Елейн си помисли, че още десет дни до Кемлин е доста оптимистична преценка.

— Достатъчно ум имам да не й го казвам — отвърна тя на Нинив. — Не искам пак да ми натрият носа.

Това беше съвсем меко казано. Не бяха ходили в Тел-айеран-риод, откакто уведомиха Егвийн, в нощта след като напуснаха имението, че Купата е използвана. С неохота също така й разказаха за сделката, която бяха принудени да сключат с Морския народ, и се озоваха пред Амирлинския трон със седемцветния шарф на раменете й. Елейн знаеше, че това е необходимо и правилно — и най-близката приятелка на една кралица сред нейните поданици знаеше, че тя е преди всичко кралица и чак тогава приятелка, трябваше да го знае — но никак не й стана приятно, когато приятелката й им каза с разгорещен глас, че са се държали като обезумели тъпачки, които могат с глупостта си да докарат непоправима беля на главите на всички. Особено след като самата тя не можеше да и възрази. Не й хареса също така да чуе, че единствената причина Егвийн да се въздържи да им наложи такова наказание, от което косите им ще щръкнат, е, че не може да им позволи да губят време. Неприятно, но необходимо и правилно — дори когато седнеше на Лъвския трон, тя все пак щеше да си остане Айез Седай, подвластна на законите, правилата и обичаите на Айез Седай. Не Андор — земята си тя нямаше да даде на Бялата кула, — но тя самата. Така че колкото и да беше неприятно, прие укорите й спокойно. Нинив се гърчеше, заекваше объркано, протестираше и чак се нацупи, но после се извини толкова искрено, че Елейн трудно можа да повярва, че това е същата жена, която познаваше. И съвсем правилно, Егвийн си беше останала Амирлин, хладна в своята неприязън, дори докато извиняваше грешките им. В най-добрия случай тази нощ нямаше да е приятна, ако тя се окажеше там.