Пътят на кинжала

А на всичко отгоре налице бяха Нинив и Лан. Най-вече — Нинив, готова всеки момент да се взриви от усилието да сдържа нервите си в негово присъствие, тъгуваща по него, когато се наложеше да спят отделно — нещо, което се случваше почти винаги, поради трудностите с настаняването им — разкъсвана от нетърпение и страх, когато имаше възможност да го завлече в някой плевник. Според Елейн Нинив бе сбъркала, че бе сключила брак по обичаите на Морския народ. Морският народ се уповаваше на йерархията също както на морето и при тях една жена и съпругът й можеха да бъдат издигани в служба по различно време много пъти в живота си. Брачните им ритуали отчитаха това. Този от двамата, който имаше право да командва публично, трябваше да се покорява в личния живот. Лан никога не се бе възползвал от това, или както твърдеше самата Нинив, „не съвсем“, каквото и да означаваше това! Винаги, когато го споменеше, тя се изчервяваше — но тя продължаваше да очаква да го направи, докато на него от това като че ли му ставаше все по-смешно. Тази негова насмешка естествено опъваше нервите на Нинив до скъсване. Нинив, виж, избухваше и тези избухвания Елейн най-малко бе очаквала. Сопваше се на всеки, който й се мернеше пред очите. С изключение на Лан — с него тя ставаше само на мед и масло. И също на Алайз. На два пъти беше много близо, но изглежда, че дори Нинив не смееше да се сопне на Алайз.

Елейн хранеше надежди, а не притеснения за нещата, които бяха взели от Рахад заедно с Купата на ветровете. Авиенда й помагаше в претърсването, както и Нинив един-два пъти, но тя беше много мудна и предпазлива и не проявяваше кой знае какво умение в откриването на това, което търсеха. Повече ангреали не намериха, но сбирката с тер-ангреали нарастваше; след като най-сетне всичкият боклук беше изхвърлен, предметите, използващи Единствената сила, запълниха цели пет коща на товарните коне.