Пътят на кинжала
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на кинжала». Краткое содержание книги:
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.
В едно село на име Дамелиен, с три мелници, сгушени до малката рекичка, свита дотолкова, че големите водни колела бяха на сухо, широколикият ханджия на „Златния сноп“ отрони, че според него Мургейз била много добра кралица, най-добрата възможна и може би най-добрата, която Андор е имал.
— От дъщеря й сигурно също щеше да излезе добра кралица, предполагам — промърмори той и поглади брадичката си с палец. — Жалко, че Прероденият Дракон ги уби и двете. Сигурно е трябвало да го направи — заради Пророчествата или нещо такова — но нямаше защо да пресушава и реките, нали тъй? Колко зърно казахте, че ще трябва за конете ви, милейди? Имайте предвид, че е ужасно скъпо.
Някаква жена с грубовато лице, в похабена кафява рокля, провиснала по тялото й, сякаш бе изгубила много от теглото си, оглеждаше мрачно нивичката си, обградена с каменен зид — топлият вятър метеше прахоляк и го отвяваше към горите. Другите ферми около Хълма на Бъри изглеждаха също толкова зле, ако не и по-зле.
— Преродения Дракон нямаше никакво право да ни причи ни всичко това, нали тъй? Тебе питам! — Жената се изплю и изгледа навъсено Елейн. — А, тронът ли? Хм, за мен Диелин става, след като Мургейз и дъщеря й са мъртви. Някои тъдява още говорят за Неан или Еления, но мене ако питаш, аз съм за Диелин. То, както и да го погледнеш, Кемлин е далеко. На нас реколтата ни е грижата. Стига изобщо да изкарам нещо.
— О, така е, милейди, вярно си е, Елейн е жива — увери я един чворест дърводелец във Форелски пазар. Беше плешив като набръчкано яйце, пръстите му, бяха на възли и изкривени от старостта, но изделията му, стърчащи сред триците и стърготините по пода на дюкяна му, изглежда, не отстъпваха на най-доброто, което Елейн бе виждала. Освен него тя беше единственият човек в дюкяна му. Ако се съдеше по облика на селището, половината му жители го бяха напуснали. — Преродения Дракон се кани да я доведе в Кемлин, за да постави лично Короната на розата на главата й — добави той. — Това е новината. Ама не е редно, мен ако питате. Той, както чувам, е един от ония чернооки айилци. Трябва да се дигнем на поход към Кемлин и да го изгоним с всичките му айилци там, откъдето са дошли. Тогаз Елейн ще може сама да си вземе трона. Е, стига Диелин да й позволи да го вземе.
Елейн чу много неща за Ранд, слухове, вариращи от това, че се е заклел във вярност пред Елайда, до това, че е станал крал на Иллиан, представете си. В Андор го обвиняваха за всичко случило се през последните две или три години, включително за помятания и счупени крака, за напасти на скакалци, за раждането на двуглави телета и трикраки пилета. И дори хора, които смятаха, че майка й е съсипала държавата и че краят на управлението на Дома Траканд ще е добро избавление, вярваха, че Ранд ал-Тор е нашественик. Преродения Дракон трябвало да си гледа битката с Тъмния в Шайол Гул и трябвало да го прогонят от Андор. Ни най-малко не се оказа това, което се беше надявала да чуе. Но го слушаше отново и отново. Пътуването изобщо не беше приятно. „Ще си ожулиш носа не в камъка, който си видяла.“
Смяташе, че и един куп други неща освен сръднята на благородничките можеха да създадат неприятности, някои от които със сигурност щяха да предизвикат взрив, не по-слаб от онзи с Прага. Ветроловките, самодоволни от пазарлъка, който бяха направили с Нинив и нея самата, се държаха възмутително надменно спрямо Айез Седай, особено след като се разбра, че Мерилил се е съгласила да бъде една от първите Сестри, които ще отидат на корабите им. Все пак, макар фитилът тук да свистеше като на гърмящите пръчки на Илюминаторите, до взрив така и не се стигна. Също така сигурно й изглеждаше, че ще гръмне между Ветроловките и Родственичките, особено Плетящия кръг. Режеха се сурово едни други, когато не се зъбеха открито, като Родството подмяташе за „морските дивачки, които са се самозабравили“, а Ветроловките мърмореха за „смотанячките от пясъците, дето целуват краката на Айез Седай“. Но така и не стигаха по-далече от кривене на устни и галене на дръжките на кинжалите.
Испан определено създаваше проблеми, за които Елейн беше сигурна, че ще се увеличат, но след няколко дни Вандийн и Аделиз й позволиха да язди без торбата на главата, макар и все така заслонена — смълчана фигура с цветните мъниста по тънките й плитки, с лишено от възраст лице, сведено към земята, и ръце, отпуснати кротко на юздите. Ренайле подхвърляше високо за всички, които искат да я слушат, че при Ата-ан Миере, щом за една жена се докаже, че е Мраколюбка, лишават я от всички имена и титли и я хвърлят през борда с камък на шията. Колкото до Родственичките, дори Реане и Алайз пребледняваха, колчем погледнеха тарабонката. Но Испан ставаше все по-кротка и хрисима, изгаряше от желание да угоди и бе усмихваше благоговейно на двете белокоси Сестри, независимо какво й причиняваха, когато я отвеждаха настрани от останалите през нощта. От своя страна, Аделиз и Вандийн ставаха все по-обезсърчени. Аделиз каза на Нинив в присъствието на Елейн, че жената им изсипала тонове сведения за стари заговори на Черната Аджа, като онези, в които не била намесена самата тя, описвала с много повече ентусиазъм от останалите, но колкото и здраво да я притискали — Елейн се побоя да я попита как точно я притискат, — имената на Мраколюбки, които издавала, се оказвали все на мъртви жени, и на нито една жива Сестра. Вандийн сподели, че започвала да се опасява да не би да е положила някоя Клетва — произнесе го с главна буква — срещу издаването на лица от нейната кохорта. Продължаваха да държат Испан изолирано, доколкото е възможно, и продължаваха да я подлагат на разпити, но вече беше явно, че го правят слепешката и много предпазливо.