Пътят на кинжала
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на кинжала». Краткое содержание книги:
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.
Снегът й донесе повече неприятности от нуждата от топло облекло. По пладне, докато снежните парцали навън се стелеха все по-дебели и гъсти с всяка изминала минута, Ренайле слезе по стълбището в гостилницата и заяви, че нейната част от сделката била изпълнена, и настоя да получи не само Купата на ветровете, но и Мерилил. Сивата сестра зяпна вцепенена от ужас, както и повечето от останалите. Пейките наоколо бяха запълнени с Родственички, които обядваха на смени, слугите, мъже и жени, тичаха да поднесат третата смяна обяд. Ренайле не сниши гласа си и всички глави в помещението се извърнаха рязко.
— Можеш да започнеш уроците веднага — каза Ренайле на опулената Айез Седай. — Марш горе по стълбите и в стаята ми. — Мерилил понечи да възрази, но с внезапно студено изражение Ветроловката на Надзорничката на корабите опря юмруци на хълбоците си. — Когато аз дам заповед, Мерилил Кандевин — рече тя ледено, — всички я изпълняват. Веднага горе!
Мерилил не че чак скочи, но тръгна, а Ренайле буквално започна да я бута нагоре по стълбите. Предвид обещанието й, друг избор нямаше. Реане беше слисана, а Алайз и възпълната Сумеко гледаха умислено.
През следващите дни, независимо дали се придвижваха с мъка по някой заснежен път, дали вървяха по улиците на някое село, или се опитваха да намерят достатъчно помещения за всички в някоя ферма, Ренайле държеше Мерилил плътно до себе си, освен когато не й наредеше да тръгне с някоя друга Ветроловка. Сиянието на сайдар обкръжаваше Сивата сестра и придружителката й почти непрестанно и Мерилил неуморно показваше сплит след сплит и впридък след впридък. Бледоликата кайриенка беше забележимо по-ниска от мургавите жени от Морския народ, но отначало успяваше да изглежда по-висока благодарение само на силата на айезседайското си достойнство. Скоро обаче на лицето й се изписа неизменно слисано изражение. Елейн разбра, че когато всички те получаваха отделни легла за спане, нещо, което не се случваше винаги. Мерилил трябваше да дели ложе с Пол, слугинята си, и с двете чирачки на Ветроловките, Тадаан и Метарра. Какво означаваше това за ранга на Мерилил, Елейн не беше сигурна. Явно Ветроловките не я поставяха на едно равнище е чирачките си. Просто очакваха от нея да върши това, което й се каже, когато й се каже, без мотаене и без възражения.
Реане остана ужасена от този обрат на събитията, но Алайз и Сумеко не бяха единствените от Родството, които гледаха всичко това много съсредоточено, и не бяха единствените, които кимаха много замислено. И изведнъж Елейн забеляза още един проблем. Родственичките забелязваха, че Испан става все по-отстъпчива в своето пленничество, но тя беше пленничка на други Айез Седай. Морският народ не бяха Айез Седай и Мерилил не беше пленничка, но въпреки това беше готова да скочи при всяка заповед на Ренайле, или ако й креснеше Дорил, Кайре или кръвната сестра на Кайре, Тебрейл. Всяка от тези беше Ветроловка на Надзорницата на вълните на своя клан и никоя от останалите не я караше да подскача така енергично, но и това беше достатъчно. Все повече и повече жени от Родството се приплъзваха от ужасеното зяпане към замисленото наблюдение. Навярно в края на краищата щеше да се окаже, че Айез Седай не са същества с някаква по-различна плът. А след като Айез Седай бяха просто жени като тях самите, защо тогава да се подлагат отново на суровия режим в Кулата, на властта на Айез Седай и на дисциплината на Айез Седай? Нима не бяха оцелели и преживели толкова добре сами, някои при това — по-дълго, отколкото която и да е от най-старите Сестри можеше да повярва? Елейн буквално усещаше как тази идея се оформя в главите им.
Когато обаче го сподели с Нинив, Нинив само измърмори:
— Крайно време е някои Сестри да разберат какво е да учиш една жена, която смята, че знае повече от учителката си. Тези, които имат шанс да получат шала, все пак ще го поискат, а колкото до другите, не виждам защо да не поукрепят малко гръбнаците си. — Елейн се въздържа да спомене за оплакванията на Нинив от Сумеко, чийто гръбнак бе доста поукрепнал; Сумеко на няколко пъти си позволи да критикува сплитовете на Нинив в Церенето като „нескопосани“ и на Елейн й се стори, че Нинив тутакси ще получи удар. — Във всеки случай не е нужно да се казва на Егвийн за това. Нищо от тия работи. Тя си има достатъчно грижи на главата. — „Тия работи“ явно се отнасяха за Мерилил и Ветроловките.
Бяха по долни ризи, седнали на леглото си на втория етаж на „Новия палешник“, с висящи на шиите им усукани пръстени, съновните тер-ангреали, този на Елейн — на проста кожена каишка, а на Нинив — до тежкия златен пръстен с печат на Лай, на малка златна верижка. Авиенда и Биргит, все още напълно облечени, седяха на два от сандъците им с дрехи. Да пазят, казваха те, докато двете с Нинив се върнат от Света на сънищата.