Пътят на кинжала
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на кинжала». Краткое содержание книги:
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.
Тя примигна, отвори очи и седна в леглото. От прозореца струеше слънчева светлина. Беше по долна риза, а Нинив, съвсем облечена, стоеше над нея и се мръщеше. Авиенда и Биргит я гледаха от прага.
— Какво стана? — попита Елейн, а Нинив поклати мрачно глава.
— По-добре да не знаеш. — Устните й трепкаха.
Лицето на Авиенда не издаде нищо. Устата на Биргит може би се беше стегнала малко повече от обикновено, но най-силното чувство, което Елейн усети да идва от нея, беше смесица от облекчение и… веселост! Жената полагаше неимоверно усилие да не се затъркаля по пода от смях!
Най-лошото беше, че никоя не пожела да й каже какво бе станало. Какво беше казала или направила; сигурна беше, че е това, по набързо прикриваните усмивки от страна на Родственички, на Ветроловки, а също така и на Айез Седай. Но никоя не искаше да й каже! След този случай тя реши да изучава тер-ангреалите в някое по-удобно място от хан. Някъде, където определено ще бъде насаме.
Девет дни след като напуснаха Ебу Дар в небето се появиха рехави облаци и по прашния път закапаха тлъсти капки. На другия ден заръмя ситен дъждец, а на по-другия се изля порой, който ги задържа на сухо в къщите и конюшните на Форелски пазар. Същата нощ дъждът обърна на лапавица, а на заранта от затъмненото от облаците небе се понесоха дебели парцали сняг. Вече бяха изминали повече от половината път до Кемлин, но Елейн започна да се опасява, че и двайсет дни няма да им стигнат от мястото, където ги завари снегът.
Облеклото им се превърна в повод за сериозна тревога. Елейн започна да се вини, че не е помислила, че може да й потрябват топли дрехи преди да стигнат крайната си цел. Нинив също се винеше, че не си го е помислила. Мерилил смяташе, че вината е нейна, а Реане смяташе същото за себе си. Всъщност нея заран всички те стояха посред главната улица на Форелски пазар и спореха коя точно е виновна; снежинките се лепяха по главите им. Елейн не беше сигурна коя първа забеляза колко е абсурдно всичко това и коя първа се разсмя, но всички се смееха, докато сядаха около масата в „Белия лебед“, за да решат какво да правят. Решението не се оказа никак смешно. Осигуряването на топло палто или наметало за всички щеше да глътне повечето от парите им, стига изобщо да се намереха толкова дрехи. Можеха, разбира се, да продадат накити, но изглежда, във Форелски пазар никои не се интересуваше от гердани и гривни, колкото и фини да бяха.
Авиенда разреши тази трудност, като измъкна отнякъде малко чувалче, натъпкано с истински скъпоценни камъни, някои от които с внушителни размери. Странно, че същите хорица, които бяха отвърнали с хладна учтивост, че няма за какво да използват отрупаните с геми нанизи, се опулиха, щом видяха необработените камъчета, търкалящи се в шепата на Авиенда. Реане обясни, че в първото виждали ненужни дрънкулки, а във второто — имане, но каквито и да им бяха основанията, в замяна на два рубина с прилична големина, на един лунен камък и на малка огнекапка, хората от Форелски пазар бяха готови да им осигурят толкова дебели вълнени дрехи, колкото гостите им пожелаят, някои от които — почти необличани.
— Голяма щедрост от тяхна страна, няма що — измърмори кисело Нинив, когато хората се разтичаха да изравят дрехи от раклите и таваните си. Към хана се заизсипва непрестанен поток палта и пелерини. — С тези камъчета можехме да си купим цяло село! — Авиенда сви рамене безразлично; тя лично щеше да им сипе цяла шепа скъпоценни камъни, ако не се беше намесила Реане.
Мерилил поклати глава.
— Ние имаме каквото те искат, а те — каквото на нас ни трябва. Боя се, че това означава, че те определят цената. — Което си беше почти същото като ситуацията с Морския народ. Нинив обаче определено изглеждаше зле.
Когато останаха насаме в един от коридорите на хана, Елейн попита Авиенда откъде се е сдобила с такова съкровище, и то съкровище, с което гори от нетърпение да се раздели. Почти очакваше да чуе, че е плячката й от Тийрски камък или може би от Кайриен.
— Ранд ал-Тор ме подведе — измърмори намусено Авиенда. — Опитах се да изкупя своя тох от него. Знам, че това беше най-малко почетният начин — възрази тя, — но друг не можех да измисля. А той се качи на главата ми! Защо винаги става така, че когато прецениш нещата логично, някой мъж все решава да направи нещо напълно нелогично и все остава отгоре?
— Защото хубавите им главички са толкова завеяни, че една жена не може да очаква как ще постъпят — каза й Елейн. Не попита що за тох се е опитвала да изкупи Авиенда, нито как след този опит нейната почтисестра се е озовала с торба, пълна със скъпоценни камъни. Да разговаря с нея за Ранд й беше достатъчно трудно и без да се мъчи да разбере такива подробности.