Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
Най-пренебрегната се чувстваше на банкетите. Принцесата само от време на време се обръщаше към нея; Рейчъл трябваше да присъства, защото беше придворната на Принцеса Вайълит, за показност, предполагаше. Зад Кралицата също седяха разни хора, докато се хранеше. Кралицата казваше, че върху Рейчъл Принцесата трябва да се упражнява, да тренира качествата си на владетел.
Наведе се напред и прошепна:
— Печеното ви достатъчно сочно ли е, Принцесо Вайълит? Казах на готвачите, че не е честно да ви поднасят лошо месо, че сте казала това да не се повтаря.
Принцеса Вайълит я погледна през рамо, от брадичката й капеше сок.
— Достатъчно добро е, за да ги спаси от камшика. И си права, че не бива да са толкова лоши с мен. С времето ще го научат.
Кралица Милена седеше на масата, както винаги с малкото си кученце в едната ръка. То непрекъснато мърдаше кльощавите си крачета, блъскайки се в дебелата й ръка, като оставяше мънички следи по нея. Кралицата го хранеше с парченца месо, по-хубави от всичко, което Рейчъл беше яла някога. До днес всъщност, помисли си тя с усмивка.
Рейчъл не харесваше малкото кученце. То лаеше много, а понякога, когато Кралицата го оставяше на пода, идваше при нея и хапеше краката й с острите си зъбки, а Рейчъл не смееше да каже каквото и да било. Докато кучето хапеше Рейчъл, Кралицата му повтаряше да внимава да не се нарани. Винаги когато говореше на кучето си, гласът й беше смешен, пронизителен и сладникав.
Докато Кралицата и нейните министри говореха за някакво съглашение, Рейчъл седеше на стола си и удряше едно в друго колене, докато си мислеше за своята кукла. Магьосникът стоеше вдясно зад Кралицата и когато го питаха, даваше съвета си. Изглеждаше величествен в сребристата си мантия. Никога преди не беше обръщала внимание на Гилер; той просто беше един от важните хора около Кралицата, неотлъчно до нея, също като малкото й кученце. Хората се страхуваха от него, също както Рейчъл се страхуваше от кучето. Сега, когато го гледаше, той й се струваше най-прекрасния човек на света.
По време на цялата вечеря той не й обърна никакво внимание, не я погледна нито веднъж. Рейчъл си помисли, че сигурно не иска да привлича вниманието към нея, тъй като това можеше да вбеси Принцесата. Тази идея не беше лоша. Принцеса Вайълит би се разсърдила, ако разбереше, че Гилер смята името на Рейчъл за хубаво. Косата на Кралицата се спускаше по облегалката на изящно гравирания й стол, поклащайки се, когато кимваше с глава, след като нейните важни хора й кажеха нещо.
Когато вечерята привърши, слугите вкараха в трапезарията маса на колелца, върху която беше поставен глиненият съд с течността, която Рейчъл бе видяла да забъркват готвачите. Чаши със столчета бяха напълнени с черпак и поднесени на всички гости. Явно всички си мислеха, че това е нещо много важно.
Кралицата се изправи, вдигайки чашата си във въздуха, кучето все още беше в другата й ръка.
— Господа и дами, дарявам ви с питието на просветлението, чрез което всички ние ще прозрем истината. Това е нещо изключително ценно; на малцина е предоставена възможността за просветление. Самата аз, разбира се, съм го опитвала неведнъж, за да мога да прозра истината, така постъпва и Татко Рал, за да изведе народа ми към по-добро. До дъно!
Някои от гостите сякаш не горяха от желание, но колебанието трая само миг. След това всички надигнаха чашите. След като се убеди, че всички са пили, Кралицата също го направи, а после седна на мястото си със смешно изражение на лицето. Наведе се към един от слугите и му прошепна нещо. Рейчъл започна да се безпокои; Кралицата се намръщи. А щом тя се намръщеше, обикновено падаха глави.
Високият готвач се появи с усмивка на лице. Кралицата му направи знак да се приближи. По челото му беше избила пот. Рейчъл си помисли, че е така, защото в кухнята е прекалено топло. Тя седеше зад Принцесата, чийто стол беше до лявото рамо на Кралицата, така че можеше да чуе разговора им.
— Вкусът не е същият — каза тя със злобния си глас. Тя не винаги го използваше, но направеше ли го, хората изпадаха в ужас.
— Ами, Ваше Превъзходителство, нали разбирате, всъщност, ами, хм, не е, нали разбирате. Не е същият, така е — веждите й се повдигнаха, той започна да говори по-бързо. — Нали разбирате, хм, всъщност знаех, че това е много важна вечеря. Да, знаех, нали разбирате, че не бихте искала нещо да се обърка. Нали разбирате. Не бихте искала някой да остане непросветлен, да пропусне да види блясъка ви относно цялата тази, хм, работа, така че, нали разбирате, ами — той се наведе още по-близо и сниши гласа си, като започна да говори поверително. — Така че се позволих свободата да направя питието на просветлението по-силно. Много по-силно всъщност, нали разбирате. Така че нито един от гостите да не пропусне да прозре истинността на онова, което казвате. Уверявам ви, Ваше Превъзходителство, питието е толкова силно, че няма да остане нито един непросветлен.