Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Гергов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер». Краткое содержание книги:
— Какво ще стане сега, според вас? — попита Ана Австрийска. — Тя ще продължи ли?
— Нямам доверие в кротките и търпеливи характери — отвърна принцесата. — Търпеливото сърце е необикновено мъжествено, а кроткият дух е уверен в себе си.
— Гарантирам ви, че тя доста ще се позамисли, преди отново да погледне към бога Марс.
— Освен ако не се въоръжи с неговия щит — възрази принцесата.
Гордият поглед на кралицата майка беше отговор на тази тънка забележка. Двете дами, почти уверени в победата, се отправиха към Мария Терезия, която ги чакаше с престорено равнодушие.
Беше около шест и половина. Кралят току-що беше свършил с държавните дела и вечеряше. Без да губи време, той взе Сент-Енян под ръка и му заповяда да го заведе в стаята на Ла Валиер. Придворният се учуди много.
— Но, господарю, тукашното помещение на придворните дами е истинска витрина. Всички виждат кой влиза и кой излиза. Струва ми се, че е нужен някакъв предлог… например…
— Казвай какъв?
— Няма ли да бъде угодно на ваше величество да почака, докато принцесата се прибере?
— Никакъв предлог. Никакво чакане! Стига сме си играли на криеница, стига тайни! Не виждам никакво безчестие за краля на Франция в това да разговаря с едно умно момиче. Нека се срамува този, който помисли нещо лошо!
— Простете ми, ваше величество, за излишното усърдие…
— Казвай!
— А кралицата?
— Истина е. Искам кралицата винаги да е заобиколена с внимание. Тази вечер ще посетя госпожица Ла Валиер, а после ще измислям разни поводи за това. Утре ще се заемем с другите работи, днес нямам време.
Дьо Сент-Енян не отговори. Работата беше там, че искаше да запази репутацията си в очите на принцесата и двете кралици. В същото време му се искаше да се хареса на госпожица Ла Валиер, а да се съчетаят двете неща беше доста сложно.
Трябва да отбележим, че прозорците на кралиците и принцесата гледаха към двора. Виждайки го да придружава краля, те биха скъсали всякакви отношения с него, а авторитетът на тези три дами не можеше да се сравнява с мимолетното влияние на сегашната фаворитка. Нещастният Дьо Сент-Енян, който толкова мъжествено оказваше подкрепа на Ла Валиер в парка Фонтенбло, беше изгубил увереността си тук, в Париж, пред очите на всички. Той намираше у тази девойка хиляди недостатъци и бързаше да ги съобщи на краля.
Но най-после мъчението свърши. Дворът беше прекосен. Нито една завеса не се повдигна, нито един прозорец не се отвори. Кралят вървеше бързо. Караха го да бърза дългите крачки на графа и нетърпението.
При вратите Сент-Енян поиска да се скрие, но кралят го спря. Това беше съвсем ненужно внимание за графа. Наложи му се да влезе заедно с краля при Ла Валиер.
При появата на Людовик младото момиче избърса очите си. Кралят забеляза това. Той започна да я разпитва с настойчивостта на влюбен.
— Дреболии, господарю — усмихна се тя.
— Но вие сте плакали?
— Не, господарю.
— Погледнете, Сент-Енян, няма грешка! Графът трябваше да отговори, но той се обърка.
— Но очите ви са зачервени — настояваше кралят.
— Това е от праха, господарю.
— Не, не, върху лицето ви няма онова изражение на задоволство, което толкова ви краси. И ви прави привлекателна. Вие избягвате погледа ми!
— Господарю!…
— Какво говоря, вие не искате да ме погледнете! Тя действително извръщаше глава.
— Кажете, за Бога, какво се е случило?
— Повтарям ви, господарю, това са дреболии и аз съм готова да ви докажа, че съм съвършено спокойна.
— Казвате, че сте спокойна, а сте объркана. Може би са ви обидили или разсърдили?
— Не, не, господарю!
— Трябва да ми разкажете всичко — очите на краля заблестяха.
— Никой не ме обиждал, господарю, никой!
— Тогава върнете на лицето си онова весело и замечтано изражение, на което се любувах сутринта. Направете ми удоволствие.
— Както наредите, господарю, както наредите!
— Каква необяснима промяна! — възкликна кралят.
Той погледна към Сент-Енян, който също беше забелязал потиснатото настроение на Ла Валиер. Кралят молеше, напразно се опитваше да разсее тъгата й, да я извади от вцепенението. Тази тайнственост се видя подозрителна на Людовик и той започна да се оглежда наоколо.
В стаята висеше миниатюрен портрет на Атос. Кралят забеляза този портрет. Чертите на Атос му напомниха за Бражелон, тъй като портретът беше рисуван в младите години на графа. Той не сваляше очи от миниатюрата. Погледът му не обещаваше нищо добро.
Л а Валиер беше толкова угнетена и толкова далеч от мисълта за този портрет, че не можеше да се досети коя е причината за загрижеността на краля. Той изведнъж си спомни, че Ла Валиер и Дьо Бражелон са били близки от ранно детство. Спомни си за годежа, който беше следствие от тази близост. Спомни си как Атос го молеше от името на Раул за ръката на Ла Валиер.