Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Гергов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер». Краткое содержание книги:
— Можеш да защитиш Марс само като принесеш в жертва Венера. Затова господин Дьо Гиш е твърдял, че Марс няма нищо общо и че Венера е просто фукла.
— Господин Дьо Вард е настоявал, че Венера е права — спокойно каза Ана Австрийска, — така ли?
„Скъпо ще заплатите за раната, нанесена на най-благородния човек“ — помисли си принцесата.
Тя нападаше с ожесточение Дьо Вард, отмъщавайки по този начин за ранения и връщайки собствения си дълг. Принцесата беше уверена, че ще й се удаде да погуби окончателно своя враг. Тя наговори толкова много, че ако я чуеше Маникан, щеше да съжалява за положените за приятеля си грижи, които щяха да донесат толкова беди на нещастния враг.
— Във всичко — каза Ана Австрийска — виждам само едно зло — Ла Валиер.
Младата кралица започна отново да се занимава с ръкоделието си, възвърнала самообладанието си.
— Нима не сте съгласна с мен? — обърна се към нея Ана Австрийска. — Нима не я считате виновна за кавгата и дуела?
Кралицата мълчеше, а принцесата направи неопределен жест, който можеше да се вземе и за положителен, и за отрицателен.
— Тогава не разбирам защо говорите за опасността от кокетството? — добави кралицата майка.
— Ако тази особа не беше кокетка, Марс нямаше да й обърне никакво внимание — побърза да отговори принцесата.
При новото споменаване на Марс бузите на младата кралица пламнаха, но тя продължи заниманието си.
— Не желая в моя двор един мъж да се въоръжава против друг — флегматично каза Ана. — Тези нрави може би бяха търпими във времето, когато разединеното дворянство се обединяваше само от ухажването на жени. В онези времена царуваха жените, поощряващи смелостта на мъжете с дуели. Сега, слава Богу, във Франция има само един повелител. Всички сили и замисли трябва да бъдат посветени на него. Няма да търпя моя син да бъде лишаван от верни слуги.
Тя се обърна към младата кралица:
— Какво да правим с тази Ла Валиер?
— Ла Валиер? — с учудване повдигна глава Мария-Терезия. — Аз не съм чувала това име.
Този отговор беше последван от ледена усмивка, много подходяща за кралска уста.
Принцесата също беше от кралски род и се отличаваше с ум и съобразителност, но думите на младата кралица я унищожиха. Трябваха й няколко минути, за да дойде на себе си.
— Тя е една от моите придворни дами — поклони се принцесата.
— В такъв случай — произнесе Мария-Терезия със същия тон — този проблем засяга вас, сестро… а не нас.
— Простете — възрази Ана Австрийска, — това ме засяга. Аз отлично разбирам — тя погледна многозначително принцесата — защо ваше височество ме уведоми за това.
— Всичко, което излиза от вас — накриво се усмихна принцесата англичанка, — е самата мъдрост.
— Можем да я изпратим в провинцията — меко забеляза младата кралица — и да й дадем пенсия.
— От моята каса — добави живо принцесата.
— Не, не принцесо — прекъсна я Ана Австрийска, — не е нужно да се вдига шум. Кралят не обича да се пускат лоши приказки за дамите. Нека всичко свърши по семейному. Принцесо, бъдете любезна и изпратете тази девойка при мен… А вие, дъще моя, бъдете любезна да ни оставите сами няколко минути.
Молбата на вдовицата кралица беше равносилна на заповед. Мария-Терезия се отдалечи в покоите си, а принцесата нареди на пажа да повика Ла Валиер.
Глава двадесет и четвърта
ПЪРВАТА КАВГА
Ла Валиер влезе в стаята на кралицата майка, без да подозира, че против нея има опасен заговор. Тя мислеше, че я канят на дежурство, а в такъв случай кралицата майка беше винаги добра с нея. Освен това Ла Валиер не беше пряко подчинена на Ана Австрийска и имаше с нея само официални отношения. С вродена любезност и високо положение вдовстващата считаше за свой дълг да придаде на официалните отношения колкото може повече мекота.
Ла Валиер приближи до кралицата майка с кротка и спокойна усмивка, която беше главната й прелест. Ана Австрийска повика с жест девойката до самото си кресло. В тази минута принцесата се върна и с най-безразличен вид седна до свекърва си, взимайки ръкоделието на Мария Терезия.
Ла Валиер очакваше, че веднага ще й бъде дадено някакво разпореждане, но виждайки цялата подготовка, тя с любопитство започна да се вглежда в лицата на кралицата и принцесата.
Ана размисляше. Принцесата демонстрираше пълно безразличие, но безучастният й вид можеше да разтревожи и по-малко срамежливи хора от Ла Валиер.
— Госпожице — внезапно започна кралицата майка, без ни най-малко да се старае да смекчи испанския си акцент, макар че винаги го правеше, когато говореше спокойно, — елате по-близо, да поговорим за вас, след като сте на всички в устата.