Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Гергов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер». Краткое содержание книги:
— Аз ли? — възкликна Ла Валиер, побледнявайки.
— Не се преструвайте, красавице! Известно ли ви е как премина дуелът между господин Дьо Гиш и господин Дьо Бард?
— Боже мой, ваше величество. Вчера до мен стигнаха слуховете за него — отвърна Ла Валиер.
— Нима вие не предполагахте, че ще има такива слухове?
— Как бих могла да предполагам, ваше величество?
— Дуелът не е без причина и вие знаете причината за враждата между двамата противници.
— Не съм я знаела, ваше величество.
— Упоритото отричане е твърде стар начин за защита, а вие сте достатъчно умна, госпожице, за да прибягвате до баналности. Измислете нещо друго.
— Боже мой, ваше величество ме плаши със своя леден тон! Нима съм имала нещастието да си навлека вашата немилост?
Принцесата се разсмя. Ла Валиер я погледна с почуда.
— Немилост? — повтори въпроса Ана Австрийска. — Да си навлечете немилост? Вие не разбирате какво говорите, госпожице Ла Валиер, аз подхвърлям на немилост само онези хора, за които мисля. За вас си спомних само защото прекалено много се говори, а не обичам когато придворните дами от моя двор стават предмет на разговори.
— Ваше величество ми прави чест, обръщайки се към мен — възрази изплашената Ла Валиер, — но аз не разбирам защо ще се занимават с мен.
— Ще ви кажа. Господин Дьо Гиш се е принудил да ви защити.
— Мен?
— Да, вас. Той е постъпил рицарски, а красивите търсачки на приключения обичат рицарите да чупят копията си заради тях. Но аз ненавиждам двубоите и особено такъв род приключения… направете си оттук извод.
Ла Валиер падна в краката на кралицата, но тя се обърна с гръб към нея. Ла Валиер протегна ръка към принцесата, която й се изсмя в очите. Гордостта застави госпожицата да се изправи.
— Ваше величество — помоли тя, — кажете в какво съм се провинила. Виждам, че ваше величество ме осъжда, без да ми даде възможност да се оправдая.
— Така ли! — извика Ана Австрийска. — Чувате ли, принцесо, какви красиви думи! Какви високи чувства! Прилича на принцесата годеница на великия Кир, кладенец на нежността и героичните чувства! Личи си, моя красавице, че общувате с короновани особи!
Ла Валиер почувства, че я раняват в самото сърце и побеля като лилия.
— Исках да ви кажа — презрително продължи кралицата, — че ако продължавате да изпитвате подобни чувства, така ще унизите нас, жените, че ще ни е срам да седим редом с вас. Опомнете се, госпожице. Между другото чух, че вие сте сгодена. Истина ли е?
Ла Валиер притисна ръка до сърцето си, на което беше нанесена нова рана.
— Отговаряйте, когато ви питат!
— Да, ваше величество.
— Кой е вашият годеник?
— Виконт Дьо Бражелон.
— Знаете ли, че това за вас е голямо щастие, госпожице, че вие, девойка без състояние и без положение в обществото… без особени лични достойнства, трябва да благославяте небето, което ви е подарило такова бъдеще?
Ла Валиер мълчеше.
— Къде се намира виконт Дьо Бражелон? — попита кралицата.
— В Англия — отвърна принцесата, — където, разбира се, скоро ще стигнат слуховете за успехите на госпожицата.
— Боже мой — прошепна отчаяно Ла Валиер.
— И така, госпожице — каза Ана Австрийска, — младият човек ще бъде върнат и вие ще заминете с него някъде. Ако имате други намерения, девойките понякога имат странни желания, повярвайте ми, аз ви изпращам на добър път. Лекувала съм и по-различни от вас.
Ла Валиер вече не чуваше. Но безжалостната кралица продължи:
— Ще ви изпратя сама на такова място, където ще имате възможност дълго да обмисляте всичко. Размисълът охлажда горещата кръв и разсейва илюзиите на младостта. Струва ми се, че ме разбрахте.
— Ваше величество!…
— Нито дума повече!
— Ваше величество, аз не съм виновна в това, за което ме обвинявате. Погледнете колко съм отчаяна. Толкова обичам и уважавам ваше величество!
— По-добре би било, ако не ме обичахте и уважавахте — със студена ирония отвърна кралицата. — Да не си въобразявате, че бих гледала през пръсти, ако бяхте наистина виновна?
— Ваше величество, вие ме убивате.
— Моля ви, без комедии, иначе ще ви подготвя такава развръзка, че никак няма да се радвате. Вървете си и нека това ви послужи за урок.
— Ваше височество — промълви Ла Валиер, обръщайки се към херцогиня Орлеанска, хващайки я за ръката, — вие сте толкова добра, застъпете се за мен.
— Аз! — изсмя се принцесата. — Аз — добра?… Вие не вярвате на това, което говорите, госпожице!
Тя рязко издърпа ръката си.
Вместо да изпие до дъно чашата на унижението, Ла Валиер внезапно се успокои и се овладя. Тя направи дълбок реверанс и си тръгна.