Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Гергов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер». Краткое содержание книги:
Кралят нежно погледна към Ла Валиер.
Ора си свърши работата. Тя навреме подхвърли името на Маликорн и то падна на добра почва. Оставаше му само да пусне корени и да донесе плодове. Затова Монтале се облегна в ъгъла си и със знаци поздрави Маликорн, който бе имал щастието да се хареса на краля.
— Уви, госпожице — въздъхна кралят, — ето и края на селската свобода. Вашите задължения при принцесата стават все по-сложни и ние повече няма да се видим.
— Ваше величество толкова обича принцесата — забеляза Луиза, — че вие често ще ме посещавате, минавайки през стаята.
— Ах — нежно каза кралят, снишавайки глас, — да се срещаш не означава само да се виждаш, а за вас това изглежда, че е достатъчно.
Луиза нищо не отвърна. Само сподави една въздишка.
— Вие притежавате голямо самообладание — каза кралят. Ла Валиер се усмихна тъжно.
— Употребете това си качество за любов и аз ще благодаря на Бога, че ви го е дал.
Луиза замълча и само погледна към краля. Като опарен от този поглед, Людовик прекара ръка по лицето си, пришпори коня и препусна напред.
Облягайки се в каретата с полузатворени очи, Ла Валиер се любуваше на красивия ездач с развети от вятъра пера на шапката. Клетото момиче обичаше и се опиваше от своята любов. След няколко мига кралят се върна.
— Със своето мълчание вие ме измъчвате. Вие навярно сте непостоянна и нищо не ви струва да скъсате добрите отношения… С една дума, аз се страхувам за зараждащата се в мен любов.
— Господарю, вие грешите — отвърна Ла Валиер, — ако аз обикна, то е за цял живот.
— Ако обикнете! — надменно каза кралят. — Значи сега вие не обичате?
Тя скри лицето си в ръце.
— Виждате ли? — каза кралят. — Аз съм бил прав, вие сте непостоянна, капризна, а може би кокетка? Ах, Боже мой, Боже Мой!
— О, не, господарю, успокойте се, не, не, не!…
— Можете ли да ми обещаете, че никога няма да се промените към мен?
— Никога, господарю, никога.
— И никога няма да бъдете жестока?
— Не, не!
— Добре. Обещайте ми или по-добре се закълнете, че ако някога в бъдещия живот, пълен с жертви, тайни, тъга, препятствия и недоразумения, ние се провиним с нещо един към друг или просто не сме справедливи, закълнете се пред мен, Луиза…
Луиза се разтрепери. Тя за първи път чу името си от устата на краля.
Людовик свали ръкавицата и протегна ръка към каретата.
— Закълнете се — продължи той, — че ако се скараме, ние непременно ще търсим още същата вечер помирение и ще направим всички усилия срещата или писмото, ако сме далеч един от друг, да ни донесат утеха или успокоение.
Ла Валиер сграбчи с изстинали пръсти горещата ръка на влюбения крал и нежно я стисна. Това ръкостискане беше прекъснато от коня на Людовик, който се изплаши от въртящото се пред него колело.
Ла Валиер се закле.
— Сега, господарю — помоли тя, — върнете се при кралицата. Чувствам, че там се надига буря и тя ще ви донесе нещастие, беда.
Людовик се подчини, поклони се на Монтале и препусна с коня си към каретата на кралицата. В една от каретите той видя заспалия принц. Но принцесата не спеше и когато кралят минаваше покрай тях, подхвърли:
— Какъв чудесен кон, господарю!… Та това е жребецът на принца.
А младата кралица попита само:
— Сега, по-добре ли сте, скъпи господарю?
Глава двадесет и трета
ТРИУМВИРАТ
Пристигайки в Париж, кралят свика съвет и една част от деня посвети на работа. Младата кралица остана с Ана Австрийска и когато кралят излезе, се разрида.
— Ах, майко — каза тя, — кралят вече не ме обича. Какво ще стане с мен, Боже господи?
— Мъжът винаги ще обича жена като вас — отвърна Ана.
— Може да дойде време, майко, когато той ще обикне друга.
— На кое казвате „ще обикне“?
— Винаги ще мисли за някоя друга, ще търси срещи с нея!
— А нима сте забелязали такова нещо у краля?
— Не, госпожо — неуверено промълви младата кралица.
— Виждате ли, Мария!
— Но съгласете се, скъпа майко, че кралят ме пренебрегва.
— Кралят, дъще моя, принадлежи на цялото кралство.
— Ето защо той не ми принадлежи. Ето защо и аз като много други кралици ще бъда изоставена, кралят ще забрави любовта, а славата и почестите ще станат притежание на други. Ах, майко, кралят е толкова красив! Много жени ще му се признават в любов и ще го обичат.
— В краля жените рядко обичат мъжа. Но ако това се случи, в което аз се съмнявам, пожелайте си тези жени действително да обичат вашия мъж. Първо, самоотвержената любов на жената бързо омръзва на мъжа. Второ, жената, обиквайки, губи всякаква власт над мъжа, от когото тя не получава нито могъщество, нито богатство, а единствено любов. Пожелайте си кралят да обича колкото може по-малко, а избраницата му — колкото може повече.