Хари Потър и реликвите на смъртта
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #7
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и реликвите на смъртта». Краткое содержание книги:
— Да, ами не можех повече да моля хората да изтърпят, това което понесе Майкъл, и затова се наложи да престанем с тези изпълнения. Но все още се борехме, извършвахме доста подривна дейност до преди няколко седмици. Тогава явно решиха, че има само един начин да ме спрат, и погнаха баба ми.
— Те КАКВО?! — заедно казаха Хари, Рон и Хърмаяни.
— Да! — каза Невил, леко задъхан, защото тунелът беше станал много стръмен — мисля, че можем да разберем начина им на мислене. Да отвличат деца, за да накарат родителите да се държат добре, вършеше много добра работа. Предполагам, че беше въпрос само на време, да обърнат нещата и в другата посока. Проблемът беше — обърна се той към Хари, и Хари видя, че се усмихва, — че с баба ми отхапаха по-голям залък, отколкото можеха да преглътнат… Какво ли са си казали — стара, малка вещица, сигурно са решили, че не си заслужава да пращат някой особено силен. Обаче — Невил се засмя — Даулиш е още в „Св. Мънго“, а баба се изпари. Успя да ми изпрати писмо, — и той се потупа по джоба, — за да ми каже, че се гордее с мен, че съм достоен син на родителите си, и да продължавам в същия дух.
— Супер! — каза Рон.
— Да! — щастливо отговори Невил. — Лошото беше, че след като разбраха, че нямат с какво да ме шантажират, решиха, че „Хогуортс“ може да мине и без мен. Не съм сигурен дали искаха да ме убият или да ме пратят в „Азкабан“, но и в двата случая беше време да изчезвам.
— Но… — започна доста обърканият Рон — … не… не сме ли тръгнали право към „Хогуортс“?
— Разбира се, — каза Невил. — Ей сега ще видиш. Пристигнахме.
Завиха зад ъгъла, и там, право пред тях, беше краят на тунела. Друго малко стълбище ги отведе до врата, много подобна на онази, скрита зад портрета на Ариана. Невил я отвори и се изкачи оттатък. Когато Хари го последва, го чу да вика на някого:
— Вижте кой е тук! Не ви ли казах?
Когато Хари влезе в стаята зад тунела, се чуха няколко вика:
— ХАРИ! Това е Потър, ПОТЪР! Рон! Хърмаяни!
Хари придоби объркано впечатление за цветни завеси, лампи и много лица. В следващия момент той, Рон и Хърмаяни бяха обградени, прегръщаха ги, потупваха ги по гърба, косите им се разрошваха, ръцете им се стискаха, от както изглеждаше, повече от двадесет човека. Все едно току що бяха спечелили финала по куидич.
— Добре, добре, успокойте се! — провикна се Невил, и когато тълпата се отдръпна, Хари успя да се огледа наоколо.
Изобщо не успя да познае спалнята. Беше огромна и приличаше повече на вътрешността на разкошна къщичка на дърво, или на огромна корабна каюта. Разноцветни хамаци висяха от тавана и на балкона, който опасваше покритите с тъмна ламперия стени без прозорци, и на които висяха пъстри гоблени. Хари видя златният лъв на Грифиндор избродиран на ален фон, черният язовец на Хафълпаф — на жълт фон, бронзовият орел на Рейвънклоу — на син. Само сребърното и зеленото на Слидерин липсваха. Имаше пълни с книги куфари, няколко метли бяха подпряни на стените, а в ъгъла имаше голямо, дървено радио.
— Къде сме?
— В Нужната стая, разбира се! — каза Невил. — Този път е надминала себе си, нали? Кароу ме преследваха и знаех, че има само едно място, където да се скрия: успях да мина през вратата и намерих това! Е, не изглеждаше точно така, когато пристигнах, беше доста по-малка, имаше само един хамак, и само знамето на Грифиндор беше тук. Но тя се разширява с всеки следващ член на ДА, който пристига.
— Кароу явно не могат да влязат тук? — попита Хари и се огледа към вратата.
— Не! — отговори Шеймъс Финиган, който Хари не успя да разпознае, докато не проговори. Лицето на Шеймъс беше разранено и подпухнало. — Това е чудесно скривалище, докато поне един от нас е тук, те не могат да влязат, вратата няма да се отвори. Всичко зависи от Невил. Той наистина РАЗБИРА тази стая. Трябва да си пожелаеш, точно каквото искаш — например: „Не искам никой поддръжник на Кароу да може да влиза тук“ — и тя ще го направи! Трябва само да сме сигурни, че сме затворили амбразурите. Невил е нашият водач!
— Доста е лесно, всъщност… — скромно каза Невил. — Бях тук около ден и половина и бях адски гладен, и си пожелах да има нещо за ядене, и тогава се отвори тунелът към „Свинската глава“. От там се снабдяваме с храна, защото по някаква причина, това стаята не може да прави.
— Ами, да, храната е едно от петте изключения от Закона на Гамп за Трансфигурацията на елементите — каза Рон за всеобщо удивление.
— Така че, се крием тук от почти две седмици! — каза Шеймъс, — и тя просто прави още хамаци всеки път, когато имаме нужда от още, и дори успя да произведе доста прилични бани, щом заприиждаха и момичетата…
— … се сетихте, че те ще искат и да се мият, да. — допълни Лавендър Браун, която Хари не беше забелязал до този момент. Сега, като се огледа добре наоколо си, той видя много познати лица. Двете близначки Патил бяха тук, а също и Тери Бут, Ърни Макмилън, Антъни Голдщайн и Майкъл Корнър.