Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
Жената откъснала от наниза си два дирхама, той ги взел, скрил ги и си помислил: „Аз съм Басим и прехраната ми идва от Аллаха!“ Тръгнал след нея. Жената със знак му показала къде е мъжът й. Влязъл ковачът при него и видял, че е мъж бледен, хилав и слаб, тъкмо си произнасял петъчната молитва. Басим просто го вдигнал на ръце заедно с килимчето и с книгата пред него. Човекът се стреснал и викнал:
— Хаджи, хаджи! Какво е станало? Почакай малко! Пусни ме да си облека халата, да сложа нещо на краката си! Ще тръгна послушен и покорен! Не ми се ще да вървя като опозорен, сякаш човек съм убил!
Снел го Басим на земята.
— И къде е ищецът срещу мене? — запитал обущарят.
— Жена ти подаде жалба! Аз съм й пълномощник и обвинител!
И вместо да каже, че й дължи пет динара, казал петдесет, задето нова дреха не й бил купувал!
— Добри хора! — викнал обущарят. — Че аз се ожених за нея преди пет години — от къде на къде петдесет динара ще й дължа!
— Не знам! — рекъл Басим. — Оправяйте се пред кадията!
Двамата излезли от пазара. Жената вървяла малко напред. Тогава обущарят заговорил:
— Братко, чуй да ти кажа две приказки!
— Десет кажи! — съгласил се Басим.
— Това, което ти е казала жена ми, стана, защото я обидих! Вчера си пийнахме с приятели, натежа ми главата и останах да преспя у тях! Затова ми се е ядосала! Ако преспя с нея довечера у дома, тя ще остане доволна! Моля те, реши сега въпроса!
— И какво искаш да реша?
— Пусни ме да си вървя — ще ти дам това-онова да се облажиш! Аз ще поизчакам да се мръкне, ще се прибера и ще се помирим! А влезем ли при кадията, той ще ме запре!
„И какво още мога да взема от жената — нищо! — помислил си Басим. — Я да взема нещо от този човек и да го пусна!“
— Ами дай нещо да ме зарадваш! — рекъл той на глас.
Обущарят му подал три дирхама и целунал ръката му. Взел ги Басим, скрил и тях и си помислил: „Спечелих си петте дирхама! Аллах ми дава прехраната!“ Той повървял още малко с обущаря и когато минавали през най-голямата блъсканица, го пуснал да си ходи…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ СЕДЕМСТОТИН И ДВАНАЙСЕТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че Басим снел шала от раменете си, прибрал го в пазвата си и седнал на една скамейка недалече от съдилището. А жената се огледала и не видяла мъжа си. Зърнала Басим на скамейката — ни лук ял, ни лук мирисал. Затичала се към него и закрещяла:
— Ей, ти, къде е съпругът ми?
— Не го познавам! — креснал Басим. — Я ме остави на мира!
— Ей, мюсюлмани! — хванала се жената за полите му. — Този човек ми е длъжник!
Заобръщали се хората към тях, запитали я какво е станало.
— Този пристав взе от мене два дирхама, за да доведе длъжника ми пред правосъдието! Взел е от него бакшиш и го е пуснал да си върви!
Хората погледнали Басим, някои го познавали и й казали:
— Та това е Басим ковачът! Той не е пристав!
— Добри хора! — заговорил Басим. — Не съм срещал досега такава проклета жена! Закачи се за мене като бодил и ми вика: „Ти си съдебен пристав!“
Хората започнали да я корят, един я изругал и обърканата жена се прибрала у дома.
А Басим си помислил: „Ето те вече и съдебен пристав! За бога, няма да посегна към друг занаят! Ще си умра като съдебен пристав! Водя длъжник — вземам пет, давам лъжливи показания — вземам двайсет, спирам обвинение срещу длъжник — вземам петдесет!“ Към залез-слънце той се върнал на чардака си, подредил с удоволствие яденето и пиенето, благодарил на Аллаха, че не е прекъснал и днес обичая му, сложил стомната пред себе си, взел чашата, сложил пред себе си подноса с месото и ял до насита. После напълнил чашата, разклатил я в светлината на свещта и запял: