Момчешки живот
- Автор: МакКаммон Роберт Рик
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Изток-Запад“
- ISBN: 978-619-152-271-2
- Переводчик: Елена Павлова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Момчешки живот». Краткое содержание книги:
Преди училище ние с приятелите ми се врътнахме около парка с колелетата. И другите деца правеха същото, обикаляха като мушици в очакване на запалването на крушката.
— Ето я къщата с духовете! — казах, сочейки към зловещите крила на готическо имение, които тъкмо окачваха.
Бен възкликна:
— Тази година ще има виенско колело, тъй ми се струва!
Погледът на Джони бе втренчен в каравана с нарисувани отстрани индианци и коне.
Дейви Рей извика:
— Леле, гледайте! Малеее!
Видяхме от какво се вълнува толкова — голямо, щедро изрисувано платно със сбръчкано лице в средата, а в центъра на сбръчканото лице имаше едничко ужасяващо око.
ИЗРОДИТЕ НА ПРИРОДАТА, гласеше надписът на платното. МОЖЕШЕ И ТИ ДА СИ СРЕД ТЯХ!
Казано честно, карнавалът не беше голям. Даже не беше и среден размер. Палатките му бяха кърпени, караваните — проядени от ръжда, камионите и работниците — еднакво уморени. За тях идваше краят на карнавалния сезон, а нашият окръг бе една от последните им спирки. Но на нас дори не ни хрумваше, че получаваме огризките от карамелизираните ябълки, индианските понита и ездачите им минават през поредицата си номера с едно око, втренчено в часовника, че атракционите дрънчат с молба да бъдат смазани и че будкаджиите се стискат да добавят овкусители, понеже са капнали от умора. Ние просто виждахме ширнал се пред нас примамлив карнавал, обгърнат в сияние. Това се разкриваше пред очите ни.
— Изглежда обещаващо тази година! — каза Бен, когато полека се насочихме обратно към училище.
— Да, определено…
В този момент зад гърба ми ревна клаксон и Рокет се стрелна встрани от пътя на голям товарен камион. Той зави по стружките, които хрущяха под тежките му гуми. Камионът представляваше каша от различно оцветени части и влачеше голяма каравана без прозорци. Чувахме съединителят да вие. На страниците на караваната аматьорска ръка бе изрисувала груба зелена джунгла — плетеница от лиани и листа. Насред пейзажа от джунглата бе надраскано с дебели червени букви, които после бяха оставени да се разтекат, като че са написани с кръв:
Камионът отмина с рев, насочил се към лабиринта от други камиони и каравани. Но при преминаването му долових миризма. Не просто изгорели газове, макар че и те изобилстваха. Беше нещо друго. Нещо… гущерско.
— Пфу! — Дейви Рей сбръчка нос. — Бен пусна една якичка!
— Не съм!
— Безшумна, но смъртоносна — изхили се сладкодумният ни приятел.
— Ти си я пуснал тогава! Не съм аз!
— Аз го подуших — рече Джони кротко.
Дейви Рей и Бен веднага млъкнаха. Бяхме се научили да се вслушваме, когато Джони заговори.
— Дойде от караваната — добави той.
Проследихме как камионът и товарът му маневрират между две палатки и изчезват от погледа ни. Сведох поглед към земята и видях, че гумите са сплескали всичките стружки и са оставили кафяви следи в пръстта.
— Чудя се какво ли беше това? — попита Дейви Рей, надушил поредния изрод.
Казах му, че не знам, но каквото и да е то, определено е много тежко.
По път към училище съставихме плановете си. Ако родителите ни пуснеха, щяхме да се срещнем в дома ми към шест и половина и да отидем на карнавала заедно, като четиримата мускетари. Попитах дали това предложение устройва всички.
— Не мога — отвърна Бен, въртящ педалите редом с мен.
Изрече го с такъв тон, все едно удари мрачна камбана.
— Защо не? Винаги отиваме в шест и половина! Тогава пускат всичките атракциони!
— Не мога — повтори Бен.
— Хей, да не ти е заседнал папагал в гърлото? — попита Дейви Рей. — Какво ти става?
Пухкавият ни приятел въздъхна и издиша струйка пара на студеното утринно слънце. Носеше вълнена шапка, а по бухналите му бузи плъзна червенина.