Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
Аманвах се поклони, но отново съвсем леко – израз на уважение, но не и на равенство.
– За мен е чест, Лорейн вах Юкор. Радвам се, че не съм единствената принцеса в чужд град.
Не си пролича дали Лорейн е усетила обидата. Политиката на красиянските поклони си имаше свой език. Но нейният поклон беше точно копие на този на Аманвах – израз на равенство и на предизвикателство.
Но след това жената направи нещо, което обезоръжи и двамата.
– Честта е моя, Аманвах, дъще на Ахман – каза Лорейн на красиянски.
Аманвах примигна и веднага премина на родния си език.
– Говорите езика ми?
Лорейн се усмихна.
– Разбира се. Една образована дама може да води разговори на масата на всички мъртви езици, макар никой от нас да не е имал възможността да говори с носителите им. Сигурна съм, че ще бъдете засипана с покани за чай от нетърпеливи благороднички, които искат да упражнят своя красиянски.
– Мъртви езици? – попита Аманвах.
– Рускански, лимнийски, албийнски и красиянски – отвърна Лорейн.
– Моят език трудно може да се нарече мъртъв – каза Аманвах.
Лорейн отвърна с лек поклон.
– Разбира се. Но от векове не сме приемали никой от вашия народ в двореца. От северняшка перспектива езикът вече не се използва.
– Вашето образование ще ви послужи добре – каза Аманвах. – Заровете предсказаха голямо възраждане на красиянскоговорещи на север.
Усмивката на Лорейн проблесна опасно.
– Не бих била толкова сигурна.
Някакъв мъж се прокашля, разчупвайки напрежението.
– Позволете ми да ви представя моя кавалер, лорд Самент – каза Лорейн, преминавайки на тесански, и посочи последния член на групата си. Мъжът се чувстваше удобно в богатите си дрехи, но със студените си очи приличаше повече на телохранител, отколкото на придружител. Той се поклони.
– Ще ви оставя да пообщувате с останалите – каза Лорейн на Аманвах. – Просто исках да се запозная с вас. Несъмнено ще имаме време да се опознаем по-добре след вечеря в женското крило.
След тези думи мливарите се отдалечиха със същата бързина, с която се бяха появили.
– Кавалер? – попита Аманвах.
– По-скоро придружител – каза Роджър. – Райнбек е имал няколко жени, но никоя не е успяла да му роди дете. Лорейн е следващата надежда.
– Едва ли ще се справи по-добре, ако преди нея са минали няколко – рече Аманвах. – По всичко личи, че проблемът е в него.
– Не те съветвам да го казваш в изискана компания. Лорейн поне има две деца, които доказват плодовитостта ѝ.
Аманвах го погледна.
– Херцогът на Мливари изпраща на съперника си застаряваща годеница, която дори не е девствена? Какво се е случило с бащата на синовете ѝ?
– Юкор ги разведе и я изпрати на юг – отвърна Роджър.
Аманвах изсумтя.
– Отчаян опит да създаде съюз срещу баща ми.
– Можеш ли да ги виниш? – попита Роджър.
– Не – отвърна тя, – но накрая няма да има никакво значение.
Беше безсмислено да спорят. Аманвах проявяваше мъдрост за много неща, но когато станеше дума за баща ѝ, тя виждаше само онова, което искаше. Той беше Шар’Дама Ка и владичеството му беше неизбежно.
– Малкият Роджър вече женен мъж – разнесе се нечий глас и когато Роджър се обърна, видя, че към него се приближава херцогинята майка, придружавана от херцогиня Мелни. – На колко години беше, когато те хванах да се катериш по рафтовете в кралската библиотека?
Роджър се преви в нисък поклон.
– На пет, Ваша Светлост.
Гърбът го заболя, когато си спомни инцидента. Графинята майка само беше изпуфтяла, но това можеше да е и заповед, защото щом излезе, в ръката на Джеса се беше появил ремък.
Аманвах пренебрегна младата херцогиня и погледна в очите възрастната жена. Между тях премина нещо и Аманвах се поклони по-ниско и по-продължително от всякога.
– За мен е чест да се запозная с прочутата херцогиня майка.
Мелни, която технически беше по-висшестояща от свекървата си, може и да се беше обидила, но като че ли не го взе навътре. Алейн нямаше реална власт в Анжие, но докато съпругите на Райнбек идваха и си отиваха, майка му беше постоянна и скучните благороднички в двореца се съобразяваха с нея.
– Надявам се, че сте успели да си отдъхнете след дългото пътуване? – попита Мелни, след като всички бяха представени. – Стаите удовлетворяват ли ви?
Аманвах кимна, изненадвайки Роджър. Тя никога не беше доволна от стаите, но очевидно това беше нещо, което се решаваше чрез прислугата.
– Разбира се.
– Надявам се, че принцесата от Севера успя да се държи прилично? – попита Арейн.
– Бях приятно изненадана, че езикът ми се говори в двореца – каза Аманвах на красиянски.
Бузите на Мелни порозовяха и Роджър осъзна, че тя няма представа какво бе казала току-що Аманвах. Съпругата му също го разбра и се поклони.