Пътят на кинжала
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на кинжала». Краткое содержание книги:
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.
Всъщност сега допускаше, че първата неприятност ще дойде от занаятчийките и благородничките с подпухнали от ходенето стъпала, все горди жени, нито една от които не бе навикнала да тъпче пеш по прашни хълмища. Особено след като и слугинята на Мерилил бе получила една пълна кобила, която да яхне. Няколкото селянки пред тях, изглежда, не се противяха особено, но близо половината от тази група притежаваха земи, имения и палати, а повечето от останалите можеха да си позволят някое имение, ако не и две-три. Сред тях бяха две златарки, три тъкачки, притежаващи общо над четиристотин стана, една жена, чиято манифактура произвеждаше една десета от всичката боя и лак, изнасяни от Ебу Дар, и една банкерка. Те вървяха пеш, с вързопите с личните им вещи на гърбовете, докато собствените им коне носеха обемисти дисаги, пълни с провизии. Нуждата от това наистина беше голяма. Бяха събрали всяка монета от кесиите си и ги бяха връчили на съхранение у стиснатата Нинив, но цялата тази сума едва ли щеше да стигне да си платят храната, фуража и подслона за толкова голяма група през целия път до Кемлин. Но те, изглежда, не го разбираха. През целия първи ден от похода се оплакваха високо и неспирно. Най-гръмогласна беше една слабичка знатна дама с тънък белег на бузата, жена със строго лице на име Малиен, която почти се беше превила на две под тежестта на огромния вързоп, съдържащ още над една дузина рокли заедно с подходящите им накити и тоалети.
Когато първата вечер вдигнаха бивак и приседнаха около мъждукащите в здрача огньове с кореми, пълни с варен боб и сух хляб, макар и не съвсем сити, Малиен събра около себе си благородничките с изпоцаланите от пътя коприни. Занаятчийките също се присъединиха, както и банкерката, докато селянките останаха малко по-настрана. Преди Малиен да им е заговорила, Реане влезе сред групата. С това нейно лице, набръчкано от усмивки, с простоватата й рокля от кафява вълна с пола, пришита горе на лявото бедро и разкриваща яркоцветните й фусти, човек можеше да я вземе за някоя от селячките.
— Ако желаете да си идете вкъщи — заяви тя с изненадващо високия си глас, — можете да го сторите по всяко време. Съжалявам обаче, че ще трябва да задържим конете ви. Ще ви се заплатят веднага щом това може да се уреди. Ако предпочетете да останете, моля не забравяйте, че правилата на фермата все още са в сила. — Много от жените зяпнаха. Малиен не бе единствената, която отвори сърдито уста.
Алайз изникна ненадейно от едната страна на Реане, с юмруци на хълбоците. Тя обаче съвсем не се усмихваше.
— Казах, че последните десет, които не са готови, ще мият съдовете — напомни им тя твърдо. И ги посочи поименно: Джилиен, пълничката златарка; Найсел, студенооката банкерка; и всичките осем благородни дами. Те станаха и я зяпнаха, а тя плесна с ръце и каза: — Не ме карайте да се позовавам на правилото за неизпълнениие на възложен труд.
Малиен се оказа последната, която се затича и започна да събира мръсните паници, но на другата заран развърза денка си, измъкна куп рокли и долни ризи и преди да потеглят ги натъпка в една дупка на склона. Елейн продължаваше да очаква взрив, но Реане ги държеше изкъсо, Алайз й помагаше с още по-твърда ръка и макар Малиен и другите да гледаха ядно и да мърмореха заради мръсните петна по роклите, които ставаха все повече с всеки изминал ден, Реане трябваше да изрече само няколко думи, за да ги прати по работа. Алайз пък трябваше само да плесне с ръце.
Ако останалата част от пътуването трябваше да мине толкова гладко, Елейн щеше да е готова да се присъедини към тези жени в мръсната им шетня. Дълго преди да стигнат Кемлин беше напълно убедена в това.
Когато се добраха до първия тесен черен път, нищо повече от коларски коловоз, започнаха да се появяват ферми, покрити със слама каменни къщи и обори, прилепени по склоновете на хълмовете или сгушени в падините. Оттам нататък, все едно дали земята беше хълмиста, или равнинна, гориста или гола, те рядко изкарваха повече от няколко часа преди пред очите им да се открои поредната група ферми или селце. При всяко такова поселище, докато местните хора се дивяха на много странните странници, Елейн се опитваше да разбере каква поддръжка има Домът Траканд и какво най-много безпокои хората. Позоваването на тези грижи щеше да е важно при изявяването на претенциите за трона достатъчно силно, за да издържат пред други, и също толкова важно, колкото и подкрепата на други Домове. Много неща чу, макар и не винаги това, което й се искаше да чуе. Андорците държаха на правото си да говорят каквото им е на ума дори пред самата кралица; трудно можеха да проявят боязън към някаква си млада благородничка, независимо от странните й спътници.