Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
Главните готвачи се бяха надвесили над огромен глинен съд и размахваха ръце, крещейки си един на друг. Внезапно съдът падна на земята с трясък и се разцепи на две, а от него навсякъде се разплиска светлокафява течност. Рейчъл скочи върху стола, за да не залее течността босите й крака. Готвачите млъкнаха, лицата им в миг побеляха като престилките им.
— Какво ще правим сега? — попита по-ниският. — Нямаме повече от съставките, които изпрати Татко Рал.
— Чакай малко — каза високият с ръка на челото. — Нека помисля.
Той се хвана за главата с две ръце и я стисна здраво. След малко разпери ръцете си във въздуха.
— Така. Така. Хрумна ми нещо. Дай ми друг съд и си затваряй устата. Може би ще запазим главите на раменете си. Дай ми някакви други съставки.
— Какви съставки! — извика почервенял ниският.
Високият се надвеси над него.
— Кафяви съставки!
Рейчъл гледаше как двамата се щурат насам-натам, вземат разни неща, изсипват бутилки с течности, прибавят, бъркат, опитват. Най-накрая и двамата се усмихнаха.
— Така, така, ще стане. Струва ми се. Просто ме остави аз да говоря — каза високият.
Рейчъл прекоси на пръсти мокрия под и отново го дръпна за ръкава.
— Ти! Ти още ли си тук? Какво искаш? — озъби й се той.
— Принцеса Вайълит каза печеното й да не бъде пак сухо като предишния път, защото иначе ще накара Кралицата да каже на онези мъже да ви набият — тя сведе поглед. — Тя ме накара да ви кажа това.
Готвачът я погледна за миг, после се обърна към ниския и му се закани с пръст.
— Казах ли ти! Казах ли ти! Този път изрежи краищата на нейното парче и да не объркаш чиниите, защото и двамата ще загубим главите си! — той отново погледна надолу към момичето. — А ти не си видяла нищо тук — каза той, посочвайки с пръст съда.
— За готвенето ли? Не искате да казвам на никой, че съм видяла как готвите ли? Добре — каза тя малко объркана и тръгна да си върви, като отново се повдигна на пръсти, за да прекоси мокрото петно на пода. — Няма да кажа на никого, обещавам. Не обичам да гледам как онези с камшиците бият който и да е. Няма да кажа.
— Почакай малко — извика той след нея. — Рейчъл, нали?
Тя се обърна и кимна.
— Ела тук.
Не й се искаше, но се върна, пак на пръсти. Той взе един голям нож, който отначало я уплаши, обърна се към една чиния на масата зад него и отряза голямо, сочно парче месо. Тя никога не беше виждала такова парче месо, без тлъстина и хрущяли по него, поне не на повърхността. Беше парче месо, каквото ядяха Кралицата и Принцесата. Готвачът й го подаде, сложи го право в ръката й.
— Съжалявам, че ти изкрещях, Рейчъл. Седни на онова столче там и изяж това, а после си върви, така и двамата ще сме доволни. Съгласна ли си?
Тя кимна и изтича до стола с наградата си, най-вкусното нещо, което някога бе яла. Опита се да го изяде бавно, но не успя. По ръцете й се стичаше сок, който капеше по коленете й.
Когато свърши, ниският готвач дойде при нея и изтри с кърпа ръцете и лицето й, после й подаде парче лимонов пай, като го сложи право в ръцете й, също както високият й беше подал месото. Каза й, че сам го е приготвил и я попита дали й харесва. Тя му отговори съвсем искрено, че това е най-хубавото нещо, което някога е яла. Той се усмихна широко.
Това със сигурност беше най-прекрасният ден в живота й. Две хубави неща наведнъж: куклата, а сега и храната. Почувства се като кралица.
По-късно, когато отиде в трапезарията и седна на малкото си столче зад Принцесата, за първи път, откакто беше в замъка, не беше толкова гладна, че стомахът й да произвежда разни шумове, докато важните хора се хранят. Главната маса, където седеше Принцесата, надвишаваше с цели три стъпки другите маси, така че ако се изправеше, Рейчъл можеше да види цялата зала дори и от малкото си столче. Навсякъде сновяха прислужници, които принасяха храна, отнасяха недоизпразнени чинии, наливаха вино, сменяха полупълните подноси на масата с пълни, донасяни от кухнята.
Наблюдаваше всички тези изискани дами и господа в красиви дрехи и цветни сърмени сака, насядали на дългите маси, които ядяха от чудните си чинии и за първи път знаеше вкуса на храната им. Все още не можеше да проумее за какво им бяха необходими всичките тези лъжици и вилици. Веднъж, когато попита Принцесата защо има толкова много лъжици и вилици, Принцесата й отговори, че това е нещо, което едно нищожество като нея няма защо да знае.